BG | RU

„АЯЗМОТО” В СТАРА ЗАГОРА – ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАРК, СЪЗДАДЕН ЗА СЛАВА НА БОГА

година 2019 / брой 144, Румяна Лечева

  

Парк „Аязмото”, който се намира на север от Стара Загора, и днес удивява българи и чужденци с изключителната си красота и богато дървесно разнообразие. Създателят му, митрополит Методий Кусев, пръв издига в Третата българска държава идеята за облагородяване на народопсихологията с вяра в Бог и постигане на философско равновесие между природа и човек.


Трябва да признаем, че българската общественост, дори и богословите, до днес твърде малко знаят за православните светини в парк „Аязмото” – храм и малък манастир, които свидетелстват за апостолското усърдие на владиката, редом до тях и гробът му, строг и величествен.


В настоящия анализ за първи път се разисква от научно, историографско и богословско гледище проблематиката, свързана със създаването на парка, издигнат на предела на два века и превърнал се в национална светиня и за БПЦ, и за българския народ.[1]


Информация за създаването на парк „Аязмото” откриваме в неголемия по обем, но извънредно ценен документален архив – писма, документи, проповеди и книги, които ни е оставил Старозагорският митрополит Методий. Предлагаме на вниманието ви също спомени, публикации от пресата, като със съжаление отбелязваме, че има изчезнали или унищожени документи, които биха имали сериозен принос към това проучване.


Изследването на наличната документация ни дава повод да твърдим, че създаването на парк „Аязмото” е църковен социален проект. Ще защитим нашата теза с аргументи, които ви представяме по-долу.


Първият аргумент – това е църковното предание

Когато застава на епископската катедра в Стара Загора, митрополит Методий разбира за легендата, че грозният, каменист и обезлесен хълм на север от града е свещено за народа ни място, от недрата на което блика чудотворна вода. Преданието, което се свързва с Първото българско царство, разказва, че болната дъщеря на княз Цольо, властвал във Верея по времето на св. цар Борис-Михаил Покръстител, е излекувана от лекар християнин, който използва лековития извор на хълма... Баща й в знак на благодарност се покръства заедно с цялото си семейство и изгражда на това място манастир, посветен на св. Теодор Тирон.[2] След покръстването княжеската дъщеря Цветана получава името Теодора, както се е казвала майката на византийския император Михаил III – кръстник на св. цар Борис-Михаил, Покръстител на българите.


Има изследователи, които коментират и хипотезата, че точно тук се провеждат три срещи на св. цар Борис-Михаил, Покръстител на българите, със св. равноапостол Фотий, Цариградски патриарх, ревностен защитник на християнската вяра.


Преданието присъства в реч на проф. Иван С. Палмов, преподавател в Санктпетербургската духовна академия по време на Славянския събор през 1910 г. в София, в докторската дисертация на българина от Банско Александър Чучулайн, състудент на старозагорския владика[3], историческият сюжет е разискван и от българо-чешкия археолог акад. Карел Шкорпил.[4]


Легендата е обстойно коментирана и от униатския монах И. Д. Ваклидов, родом от Казанлък. В брошура, издадена 6 години след Освобождението, той твърди, че е имал достъп до Ватиканската библиотека и там е открил тези сведения.[5]


Историята на това място е подробно описана в различни официални писма и документи от старозагорския владика.[6] По думите му манастирът на това свещено място е разрушен от турците.[7]


Нека отдадем заслуженото на дядо Методий за съхранението и популяризирането на тази легенда, за която мълчат византийските хронисти и западните летописци. Основни археологически проучвания в парк „Аязмото” до днес не са правени.[8] (…)


 


 



  1. Лечева, Румяна. Църковното служение на митрополит Методий Кусев: В прослава на Бога – Старозагорското Аязмо. – По стъпките на св. Климент Охридски в служение на Бога и духовно-просветното дело на Църквата, СУ „Св. Климент Охридски”, Богословски факултет, София, 24 ноември, 2018.


[2] История на Аязмото в град Стара Загора. Из едно писмо на Блаженнопочившия митрополит Методий Кусевич, април, 1917, печатница „Художник”, Стара Загора; Същото писмо е публикувано в два последователни броя на вестник Старозагорско утро, с. 5.


[3] Чучулайн, Алексaндър. Св. Борис, Княз Български, т. I и II, София, печатница „Глушков”, 1914.


[4] За печата. Варненско археологическо дружество, т. VII, 1921, c. 111.


[5] Ваклидов, И. Д. Покръщаването на княгиня Теодора – княз-Цолова дъщеря – принос към Старозагорското аязмо, 1884, Стара Загора, с. 1.


[6] ЦДА, ф. 420к, оп. 3, а.е. 24, с.


[7] Пак там; а.е. 21, с. 5.


[8] Янков. Димитър. Где е бил покръстен княз Борис I? Из предисторията на Аязмото. Юбилеен сборник – 160 г. от рождението на първия Старозагорски архиерей, Ст. Загора, 1999, с. 50, 63.


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org