BG | RU

ХРИСТИЯНСКИЯТ УНИВЕРСАЛИЗЪМ И НАЦИЯТА

година 2019 / брой 145, Ръсел Рено

  

 


Теза № 1: Църквата е носител на християнския универсализъм


Християнството не се нуждае от конкретна политическа организация. То се е приспособявало към царства, империи и републики. Но християнството се противопоставя на всеки политически проект, който има претенция за универсална мисия или господство. От християнска гледна точка единствено Църквата може да заличи разделенията и да възстанови единството на човешкия род.


Теза № 2: Америка е нация, а не църква


Страната ни се отличава със силна християнска чувствителност, което изигра решаващо значение за нейния разцвет. Но съединяването на Църквата с нацията крие големи опасности. Така например някои епископи и пастори оценяват налагането на разумни ограничения за миграцията като нарушение на библейските идеали за посрещане и гостоприемство. Но тези идеали се отнасят за Божия народ, за Църквата, а не за САЩ.


Преди да поеме за Новия свят, Джон Уинтроп[1] се позовава на думите на Иисус, за да опише заселването на пуританите в Новия свят като изграждането на „град навръх планина“. По този начин Уинтроп установява връзката между нацията и Църквата, което задълго се превръща в изкушение за нашата влиятелна протестантска традиция. Обвързването на нашата търговска република с библейския светоглед изиграва ключова роля. Алексис дьо Токвил посочва, че религията се свързва с американския индивидуализъм. Но приписването на характерната за Църквата универсална мисия на държавата Америка е опасно. През последните десетилетия това подхрани самозаблудата за възможността за изграждане на ръководена от Америка световна либерална империя.


Нуждаем се от по-добра теология. Христос дойде на земята, за да установи Божието царство, а не да основе Съединените американски щати. Страната ни е специално място, но не е църква.


Теза № 3: Всеки народ в известен смисъл е „избран“ народ


Ейбрахам Линкълн говори за американците като за „почти избран народ“. Нашата мисия не е спасението на света, но все пак, както посочи Линкълн, натоварени сме с конкретна задача, съответна на нашето време и място. С една дума, имаме традиция и начин на живот, които сме призвани да пазим и предаваме на бъдещите поколения.


Във всяко населено място има такъв елемент на „отреденост“ или „избраност“. В това отношение гражданството наподобява принадлежността към семейство. Това е даденост, а не избор и със сигурност не бива да се превръща в извод от морален дебат. Имигрантите, които се присъединяват към нашата нация, правят това по избор, но следвайки логиката на принадлежността към народа, те в същински смисъл са „изпратени“ на нашата нация. Един народ е народ само доколкото неговите членове принадлежат един на друг и на обитаваното от тях място, и тази принадлежност надхвърля избора. Понятието „натурализация” е израз на тази дълбока истина.


Като пародия на християнската доктрина за „Въплъщението“, един характерен за модерността начин на мислене обещава да донесе универсални принципи и да ги използва за установяването на съвършената, прозрачна и хомогенна справедливост. Този светоглед задава въпроса с какво право народът на Америка живее на тази земя и установява нейните закони. Задава и въпроса с какво право браним нашите граници.


Независимо дали се позоваваме на присъствието на Божията десница в публичните дела, трябва да признаем „отредения“ характер на нашата нация. „Призвани“ сме да живеем един с друг ‒ отново не по избор, а като съдба, споделяна от всеки един от нас. Можем да разсъждаваме кои са най-добрите политически институции. В съзнанието си можем да изграждаме идеални общества. Но като американци, живеем съгласно инструментите за управление, изковани от мъжете във Филаделфия преди повече от два века, инструменти, модифицирани вследствие на обратите в националната ни история. Либералният универсалист се бунтува срещу тази непроменима особеност. Консерваторът го посреща като щастлива орис, впрочем духът на приемане е същностна характеристика на консерватизма. Принадлежим на традицията. Тя ни призовава да ценим това, което споделяме, и да го усъвършенстваме възможно най-добре. (…)


 


 


[1] Джон Уинторп (1587/88 ‒ 1649) ‒ английски пуритански деец, юрист, активен участник в създаването на колонията Масачузетс в Новия свят, водач на първата голяма вълна от емигранти от Англия към Новия свят. Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org