BG | RU

СРЕЩУ НОВИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ. ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ СЪБРАТЯ ХРИСТИЯНИ

година 2019 / брой 145,

  

 


19 август 2019 г.[1]


Всеки ден нови признаци свидетелстват за гигантското изместване на американския консерватизъм от предишния консенсус към новия национализъм на Доналд Тръмп. Това се вижда не само от проведената през юли във Вашингтон Национална консервативна конференция, но и от манифеста, подписан от християни, които дават израз на готовността си да възприемат национализма и да го представят за съвместим с християнската вяра. Без да оспорваме конкретни личности, като християнски интелектуалци, богослови, пастори и педагози, отговаряме, че този подход предизвиква у нас тъга, но и ни кара да отвърнем с ясно и категорично не. Ние сме православни, католици и протестанти; републиканци, демократи и независими. Независимо от нашите деноминационни и политически различия, обединява ни убеждението, че има конкретни политически обвързаности, които са анатема от гледна точка на нашата споделена християнска вяра.


През 30-те години много сериозни християнски мислители в Германия са убедени, че могат да контролират възможния съюз с нововъзникващия нелиберален национализъм. Изтъкнати богослови като Паул Алтаус и Фридрих Гогартен вярват, че националсоциалистическото движение открива нови перспективи за укрепване на социалния ред и сплотеност около християнската идентичност. Но има и християни, които веднага се противопоставят на тези опити, най-видимо с Декларацията от Бармен от 1934 г., в която са отхвърлени компромисите с „германското” християнство и неговите отвратителни извращения на Евангелието.


Със сигурност положението у нас през 2019 г. е различно, но днес американските християни са изправени пред ситуация, в която случаите на смъртоносно насилие правят подобни аналогии възможни. Отново виждаме как демагози демонизират уязвимите малцинства като заразни паразити или нашественици, които отслабват нацията и трябва да бъдат отстранени. Отново виждаме как нашите събратя християни са склонни да обвържат своята вяра с една националистическа и етнонационалистическа политика, за да укрепят своите културни основи. И отново етническите мнозинства виждат в своя политически блок същинско християнство. В това хаотично време християнските водачи от всички деноминации трябва да помогнат на Църквата да осъзнае границите на допустимите политически съюзи. Това е особено необходимо в условията на растящ расизъм в Америка, където не-белите стават мишена на гнусни актове на насилие като масовата стрелба в Ел Пасо.


Да бъдем ясни ‒ национализмът и патриотизмът не са едно и също нещо. Национализмът изгражда политическа принадлежност въз основа на религиозна, етническа и расова идентичност, лоялности, чиято цел е да предхождат и отменят закона. За разлика от тях патриотизмът е любов към законите и лоялност към тях, което надхвърля лоялността към лидера или партията. Подобен национализъм не само е политически опасен, той е също така израз на дълбоки богословски грешки, които заплашват целостта на християнската вяра. Той вреди на любовта към ближния и предава Христос.


1. Отричаме претенциите на национализма да узурпира нашите най-възвишени лоялности. Националната идентичност няма отношение към дълга за любов, която имаме към другите Божии синове и дъщери. Създадени по образ и подобие на Бог, всички човешки същества са наши ближни, независимо от своя граждански статус.


2. Отричаме склонността на национализма да хомогенизира и стеснява Църквата до един-единствен ethnos. Църквата не би могла да бъде себе си, ако в нея няма ученици „от всички народи“ (panta ta ethné, Мат. 28:19). Градовете, държавите и нациите имат граници, но не и Църквата. Ако Църквата не е етнически многообразна, това няма да бъде Църква, в която се говорят различни езици от послушание пред Бог.


3. Отричаме като тежки грехове срещу Бог Творец ксенофобията и расизма, характерни за много явни или скрити форми на етническия национализъм. Насилието над телата на маргинализирани хора е насилие, извършено над Тялото на Христос. Безразличието към страданията на сираци, бежанци и затворници е безразличие към Иисус Христос и неговия Кръст. Идеологията на белите супремасисти е дело на антихриста. (…)


 


 


[1] Призивът е публикуван в списание Commonweal с изричното уточнение, че текстът не е редакционен и никой от редакторите на изданието не е участвал в неговото изготвяне. Достъпен на: https://www.commonwealmagazine.org/open-letter-against-new-nationalism


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org