BG | RU

КЛАДЕНЕЦЪТ НА МЪДРЕЦИТЕ

година 2019 / брой 146, Селма Лагерльоф

  

 


По старата юдейска земя между увехнали тръни и пожълтяла трева ходеше Сушата, сгърчена и с хлътнали очи.


Беше лято. Слънцето пращаше непоносима горещина. Най-слабият вятър вдигаше гъсти облаци огнен прах. Стада се трупаха в долините при пресъхнали потоци.


Сушата с провлечени крака вървеше по пътя, който води от Витлеем за Йерусалим. По средата на пътя Сушата се отби при Кладенеца на Мъдреците. Тя погледна в кладенеца и веднага забеляза, че той скоро ще пресъхне.


Водата на кладенеца изтръпна от страх, като видя тъмното и изгоряло лице на Сушата.


‒ Скоро ще свърша с теб, Кладенче ‒ рече неканената гостенка. – Ти не ще намериш никакви водни жили за нов живот. А слава Богу, до два-три месеца няма да падне нито капка дъжд.


Кладенецът въздъхна и отвърна:


‒ Бъди спокойна, безжалостна Сушо! Нищо не може да ми помогне. Само вода, донесена от рая, би продължила живота ми.


‒ Тогава аз ще чакам, докато се свърши всичко ‒ рече Сушата.


Тя се разположи удобно, доволна и радостна, че чува последните въздишки на кладенеца.


Жадни пътници идваха при кладенеца, спускаха ведрото, но го изваждаха само с няколко капки вода, размесена с тиня. Така мина цял ден. Когато надвисна мрак над земята, Сушата погледна пак в кладенеца и рече:


‒ Ще чакам цяла нощ. Вярвам, че щом се разсъмне, животът на тоя кладенец ще бъде свършен.


Сушата се сви и седна до кладенеца. Над юдейската земя се спусна нощ, още по-жестока и мъчителна от непоносимия ден. Кучета и чакали виеха непрестанно. Жадни крави им отговаряха от душни обори. Подухваше горещ вятър като огнено дихание на грамадно чудовище.


Но звездите трептяха кротко на небето, а виторогият Месечко разсипваше зелено-синя светлина над сивите върхове. При тая светлина Сушата видя голям керван да приближава Кладенеца на мъдреците. Сушата седеше и гледаше дългата върволица. Изведнъж й мина през ума, че този керван, който се движе в нощта, е нещо призрачно. Най-напред всички камили се появиха върху хълма, който се очертаваше на хоризонта. Изглеждаше, че камилите слизат сякаш от небето. Те бяха по-големи от обикновени камили и носеха леко тежките си товари.


Но Сушата виждаше ясно кервана и беше принудена да разбере, че това са истински камили. Тя можа да различи, че първите три животни са едногърби камили с блестяща сива козина. Те бяха оседлани с килими, обшити с ресни, а ездачите им бяха красиви и знатни.


Керванът се спря при кладенеца, трите камили легнаха на земята и ездачите слязоха. Товарните камили останаха прави.


Тримата ездачи отидоха при Сушата и я поздравиха, като допряха ръце до челото и гърдите си. Тя видя, че те носят ослепително бели дрехи и големи чалми, върху които блестеше по една светла звезда, взета сякаш направо от небето.


Един от чужденците се поклони и попита:


‒ Това ли е Кладенецът на мъдреците?


‒ Така го наричат ‒ отговори Сушата, ‒ но утре тук няма да има никакъв кладенец, защото той ще пресъхне тази нощ.


‒ Но той нали е от онези свещени кладенци, които никога не пресъхват? – попита пътникът.


‒ Зная, че той е свят ‒ отговори Сушата, ‒ но какво може да помогне това? Тримата мъдреци, чието име носи този кладенец, сега са в рая.


Тримата мъдреци се спогледаха.


‒ Ти знаеш ли историята на този кладенец? – попитаха те.


‒ Аз знам историята на всички кладенци, извори и потоци ‒ отговори гордо Сушата.


‒ Тогава разкажи ни историята на кладенеца ‒ помолиха чужденците.


Те седнаха до Сушата и тя започна да разказва: (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org