BG | RU

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ „ПРИТОПЛЕНИ НАДЕЖДИ“

година 2019 / брой 146, Янчо Михайлов

  

 


* * *


Утрото – продънен рибарски кош.


Недоспали надежди проблясват


като коремите


на риби уловени.


 


Единствено


по кожата пробягващият бриз


събужда


спомен за живот.


 


 


Отплаване


 


Напуснат ден,


прегърбен хоризонт,


стърчат


оголените мачти


на дърветата.


И падащото


есенно листо


е флагът ми.


 


 


„Щом любов нямам, нищо не съм“[1]


 


Прозрели тайните на битието,


препълнени с всевъзможни знания,


раздали придобитото имане,


а от света самите ние придобити,


изстинали след горенето


са не само телата ни.


 


Звънти медта, отеква


в преместената планина.


 


[1] Св. ап. Павел, Първо послание до коринтяни, 13 гл., 2 стих.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org