BG | RU

ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И „АГРЕСИВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ“: НЕ-БОГОСЛОВСКИ АСПЕКТИ НА КОНФРОНТАЦИЯТА

година 2019 / брой 147, Дмитрий Узланер

  

 


Не съм богослов и няма да говоря като богослов. Аз съм изследовател на религията. И моята перспектива е тази на външния наблюдател. Това е перспективата на човек, който изследва съвременното православие (в Русия) от много години – с особен фокус върху религиозния консерватизъм и различните му проявления.


В дискурса на съвременното православие (руското) един от най-важните въпроси през последните години е борбата с онова, което тази риторика нарича „агресивния либерализъм“ или „агресивния секуларизъм“. „Агресивният либерализъм“ е многоизмерно понятие, но най-плашещата негова страна, която често се споменава като свидетелство за това защо либерализмът е опасен, е „сексуалното многообразие“ и в частност нетрадиционните сексуални взаимоотношения, еднополовите бракове, феминизмът и т.н. Изглежда църковната визия е сама по себе си структурирана около тази конфронтация, около това чувство, че Църквата е нападана от агресивен идеологически враг, който налага някакви чужди ценности и практики.


Първо: разбира се, тази конфронтация е богословски мотивирана, т.е. възможно е да се открият богословски аргументи в подкрепа на въпросното остро противопоставяне на „сексуалното многообразие“. И по-специално, някои от тези аргументи бяха набелязани в съответния официален документ на Руската православна църква „Основи на учението на Руската православна църква за достойнството, свободата и правата на човека“[1]. Това противопоставяне обаче не е движено от богословие. Бих казал дори, че има една огромна съпротива към самата идея за превръщането на „сексуалното многообразие“ в легитимна част от богословската мисъл. Аргументът, който често бива привеждан тук, е този на „Прозореца на Овертон“: ние обсъждаме нещо и по този начин автоматично започваме да го легитимираме. Тъй че по мое мнение – за да получат адекватно богословско решение въпросите за сексуалното многообразие, трябва първо да станат богословски, т.е. да бъдат приети като легитимна част от богословския дебат. Но това все още предстои да се случи.


Следователно източниците на православното противопоставяне спрямо сексуалното многообразие трябва да се търсят другаде. Някъде отвъд богословието, в не-богословските фактори, които захранват тази конфронтация. Какво имам пред вид под не-богословски фактори? Това са факторите, които се определят не чрез богословски аргументи, а по-скоро чрез политически, идеологически и други влияния.


Второ: противопоставянето на „сексуалното многообразие“ е една от ключовите оси (а може би и ключовата ос), около които се структурира съвременната православна идентичност. Въпросите за природния и социалния пол са крайъгълният камък на съвременната православна идентичност. През това противопоставяне на „сексуалното многообразие“ се случва конструкцията на „ние“-идентичността, противопоставена на „тях“. Нещо повече: „ние“ не само сме различни от „тях“ (при руснаците „те“ се отнася до постхристиянския либерален Запад), но и „ги“ превъзхождаме морално, „ние“ сме морални, „те“ са неморални; „ние“ сме духовни, „те“ са материални. Тази логика беше чудесно илюстрирана от един от докладчиците на нашата конференция, който противопостави моралните християни на неморалните „нови езичници“ – така той доказа, че случаят с руското православие не е изключение.


Има множество горещи въпроси, които изискват отговори. Какво означава да бъдеш православен християнин днес (като противопоставен на това да си атеист или неправославен християнин)? Какво прави православните християни „солта на земята“? Къде е доказателството, че християните не са се разтворили в ежедневната действителност на съвременните секуларни общества? Противопоставянето на „сексуалното многообразие“ се превърна в отговор на тези въпроси. Това противопоставяне стана границата, която позволява да различим „нас“ и „тях“, да установим устойчива идентичност и устойчива координатна система в стремително менящата се реалност на съвременните флуидни общества. (...)


Текстът е превод от английски на Uzlaner, Dmitry. “Eastern Orthodox Identity and ‘Aggressive Liberalism’: Non-Theological Aspects of the Confrontation.” Public Orthodoxy, 9 Oct. 2019, https://publicorthodoxy.org/2019/10/09/eastern-orthodox-identity-and-aggressive-liberalism-non-theological-aspects-of-the-confrontation/


[1] https://mospat.ru/en/documents/dignity-freedom-rights/




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org