BG | RU

АРТЮР ДЬО ГОБИНО: ПРИМИРЯВАНЕ НА РАСИЗМА С ХРИСТИЯНСТВОТО

година 2019 / брой 147, Светослав Малинов

  

 


Историческото развитие на отношенията между расизма и християнството не ни позволява да обявим тяхната несъвместимост за очевидна. От една страна, всеизвестни са ясните и недвусмислени слова в Светото писание, изначално утвърждаващи равенството и единството на човешкия род, като „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие“ (Бит. 1:26) или „Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице“ (Деян. 17:26)[1]. От друга страна, достатъчно е да припомним „мита за Хам“ на американските робовладелци, нацисткото Glaubensbewegung “Deutsche Christen” или южноафриканското Afrikaner Broederbond. Техните расистки идеи са били ревностно защитавани от действащи свещеници и професионални богослови. Убеден съм, че и за в бъдеще много хора безпроблемно ще съчетават християнство и расизъм, без да смея да прогнозирам коя от версиите на подобно съвместяване би доминирала или отпаднала.


Връщането към Артюр Жозеф дьо Гобино (1816–1882) ни позволява да проследим първия измежду многобройните опити за примиряване на расизма и християнството. През ХХ век френският аристократ бива наречен „баща на расизма“[2]; познавайки идеите, биографията и характера на френския мислител, няма съмнение, че той би приел това определение като заслужена втора своя титла. Неговият труд Essai sur l’inegalite des races humaines (1853–1855) е първото съчинение, в което тезата за неравенството между расите е в основата на универсална теория, обясняваща историята на човечеството и предсказваща неговото бъдеще.


*****


Essai sur l’inegalite des races humaines започва с драматизъм, характерен за готическите романи на епохата. Усещане за скрита заплаха, злокобност, дори безнадеждност; с читателя ще бъдат споделени страшни тайни и мрачни истини. Не става дума обаче за неминуемата гибел на древен благороднически род или изоставен стар замък, обвит с предания и легенди, а за историята на цялото човечество. Началото на текста не оставя никакви съмнения в писателския талант на Гобино:


Падението на цивилизациите е най-поразителният и същевременно най-неразбираемият от всички исторически феномени. Всявайки страх в душите, това злочестие таи в себе си нещо толкова тайнствено и грандиозно, че мислителите не престават да се обръщат към него, да го изучават и да се занимават с неговата тайна.[3]


Раждането и развитието на народите представлява забележителен предмет за изследване; постъпателното развитие на обществата, техните успехи, завоевания и триумфи не могат да не поразят въображението; но колкото и да са значими подобни факти, те имат лесно обяснение; възприемаме ги като нормални последствия от умствените заложби на хората. Разпознали веднъж тези заложби, ние не се дивим на техните резултати; със самото си съществуване те обясняват великите дела, които са породили.


Но когато видим как след определен период на слава и могъщество всички общества стигат до упадък и падение – всички, повтарям, а не едно или друго; когато видим как с ужасно безмълвие земята ни разкрива пръснатите по нея отломки от цивилизации, предшестващи нашата, и то от цивилизации не само известни, но и от много други, които знаем само по име, а също и от такива, които лежат като каменни скелети вдън гори, стари като света, и не са ни оставили дори сянка от спомен за себе си; когато духът ни се обърне към модерните държави, замисли се за тяхната невероятна младост и осъзнае, че макар и да са се появили съвсем отскоро, те вече са към края си, тогава се убеждаваме, и то не без философски ужас, до каква степен словата на пророците за нетрайността на тленните неща се отнасят не само за цивилизациите, но и за народите, не само за народите, но и за държавите, не само за държавите, но и за индивидите, и ни се налага да признаем, че всяка човешка общност, дори и да е защитена от най-здрави социални обвързаности, още в деня на своето създаване става подвластна, заедно с елементите на живота, на принципа на неизбежната смърт.[4]


Ние имаме тъжното предимство да наблюдаваме и познаваме този принцип несравнимо по-добре от древните. Каква е неговата същност – пита Гобино. По един и същ начин ли действа той във всичките си географски и исторически проявления? Наистина ли всички цивилизации са били и неизбежно ще бъдат негова жертва? Преди да пристъпим към отговорите, трябва да уточним разбирането на Гобино за общество и цивилизация.


Обществото е съюз, в който хората имат сходни идеи и общи инстинкти; не е задължително да имат силен и завършен политически съюз помежду си.[5] Атинската демокрация или Египетският халифат не са общества в този смисъл, а са само политически добре организирани фрагменти от общества. Цивилизацията е по-широко понятие, обозначаващо определено състояние на човешките общества. Тя се отличава със стабилност, мирно съжителство на различни интереси и отхвърляне на насилието. Френският мислител е максимално конкретен, дефинирайки цивилизация като „състояние на относителна стабилност, при което множеството от хората се опитват да задоволяват своите потребности с мирни средства, усъвършенствайки по този начин своята интелигентност и нрави“[6]. (...)


 


[1] Позовавайки се тъкмо на тези откъси, съвременният католически богослов Алън Дейвис директно заявява: „Расизмът и християнството са фундаментално несъвместими“. Вж. Davies, Alan. Infected Christianity, McGill-Queen’s University Press, Montreal, 1988, с. x. Като контраст бих привел следната радикална теза: „Мълчанието на американските католически богослови относно расизма е сходно с мълчанието на водещите германски богослови и интелектуалци по време на нацистките зверства и осъществяването на така нареченото „окончателно решение“ срещу еврейския народ“. Phelps, Jamie. „Communion, Ecclesiology and Black Liberation Theology,” Theological Studies, № 61, 2000, с. 692.


[2] Biddis, Michael. Father of Racist Ideology. The Social and Political Thought of Count Gobineau, Weidenfeld and Nicholson, London, 1970.


[3] Gobineau, Joseph-Arthur (Comte de), Essai sur l'inégalité des races humaines, Paris: Librairie de Firmin-Didot, 1884, том.1, с. 1.


[4] Пак там, том 1, с. 2.


[5] Пак там, том 1, с. 7.


[6] Пак там, том 1, с. 90.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org