BG | RU

ЮНИЯ: ЕДНА ЖЕНА АПОСТОЛ

година 2020 / брой 148, Радостин Марчев

  

 


Името Юния се среща в един-единствен стих от целия Нов завет – Рим. 16:7


ἀσπάσασθε Ἀνδρόνικον καὶ Ἰουνίαν τοὺς συγγενεῖς μου καὶ συναιχμαλώτους μου, οἵτινές εἰσιν ἐπίσημοι ἐν τοῖς ἀποστόλοις, οἳ καὶ πρὸ ἐμοῦ γέγονεν ἐν Χριστῷ.


Поздравете Андроник и Юний/Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа (РИ, с мои адаптации).


Трудно е да повярваме, че този наглед простичък и измамно безобиден стих може да провокира сериозен спор в полето на екзегетиката и богословието. Но точно това се случва. През последните няколко десетилетия той се е превърнал в бойно поле, а прахът от сражението все още не се е слегнал.


Обръщайки се към самия текст, можем да видим, че той казва няколко доста конкретни неща за хората, които споменава.


1. Те са роднини („сродници,” συγγενεῖς μου) на апостол Павел. Не е ясно дали той използва израза в смисъл, че те са членове на неговия род (което е напълно възможно), или просто в смисъл на сънародници евреи (NIV например превежда тази част на стиха като Greet Andronicus and Junia, my fellow Jews).


2. Която и от тeзи две възможности да е правилната, Андроник и Юний/Юния несъмнено са етнически евреи.


3. Те са били християни преди Павел. Това означава, че те почти сигурно са били палестински евреи и вероятно са принадлежали към Йерусалимската църква. По-малко вероятно е да са били евреи от диаспората, повярвали в Христос при някое свое посещение в Йерусалим.


4. Не е съвсем ясно какво има предвид Павел под „заедно с мене затворници” (συναιχμαλώτους μου). Една възможност е Андроник и Юний/Юния да са били затворени заедно с него, но ние не сме в състояние да кажем кога и къде се е случило това. Не е невъзможно дори двамата да са се намирали в затвора в Рим по времето, когато апостолът пише своето писмо към църквата в града. Възможно е също той да използва израза в по-широк смисъл, имайки предвид, че те са страдали за благовестието също както и самият той.


5. Много по-несигурно е дали второто име е мъжко, или женско. В текста и двете имена са във винителен падеж ед. число – Ἀνδρόνικον καὶ Ἰουνίαν – което означава, че имената може да са както мъжки, така и женски. Разликата би се определила от ударението – ако е Ἰουνιᾶν, то е мъжко, а ако е Ἰουνίαν – женско.[1] Проблемът е, че през първите 7 века от съществуването на Църквата огромната част от гръцките ръкописи не използват ударения. Когато последните стават общоприета практика в манускриптната[2] традиция и доколкото те могат да бъдат идентифицирани, те единодушно определят името като женско.


Всъщност съществуват два ранни ръкописа, които използват ударения – един от IV век (В) и един от VI век (DPaul). И двата изписват името като ’Ιουνίου и по този начин са в съгласие с останалите, че то е женско.


Открити са също и пет гръцки ръкописа, съдържащи вариантна форма на името „Юлия”. Но Юлия е несъмнено женско име – всъщност едно от най-популярните имена в Рим. По този начин значимостта на текстовия вариант се състои в това, че той още веднъж подкрепя женската, а не мъжката форма на името.[3]


Бевърли Робърт Гавента, професор по богословие в Принстън, казва: „Да се изразим рязко: не съществува достигнал до нас гръцки ръкопис, който несъмнено да определя името на другаря на Андроник като мъж”[4].


Въпросът обаче е усложнен допълнително. Мъжката форма, Юний (Ἰουνιᾶς), всъщност е съкратена гръцка форма на по-дългото римско[5] име Юниан[6]. Някои учени поставят под въпрос дали това е удачният начин да се съкрати името и оттук и мъжката форма.[7] Но дори да приемем тази възможност, до този момент такава мъжка форма на името Юний не е открита никъде в цялата гръцка литература. Женската форма, Юния, от друга страна, е популярно латинско име, което е идентифицирано повече от 250 пъти само в Рим.[8]


За разлика от римските мъже, които имали три имена, римлянките обикновено имали само две, nomen gentilicium и cognomen, и често били наричани с първото. Името Юний/Юния принадлежало на престижно римско семейство ‒ вкл. Марк Юний Брут (maːrkʊs ˈjuːnɪ.ʊs ˈbruːtʊs), един от убийците на Юлий Цезар. Малко вероятно е обаче Юния да е била част от gens Junia поради своя еврейски произход. Трите възможности, които тези факти ни дават, са тя да е била: (1) благородничка с римско гражданство, (2) освободена робиня или потомка на роб, приел nomen gentilicium на своя патрон за собствено име, или (3) еврейка, приела римско име. Последната възможност се разглежда сериозно от известния новозаветен учен Ричард Баукъм, който твърди, че Юния всъщност е леко изменена форма на еврейското име Йоана (Yehohannah or Yohannah) от Иоан 8:3 и 24:10 – и че всъщност това е същата личност.[9] (...)


 


[1] Al Walters. IOUNIAN (Romans 16:7) and the Hebrew Name Yëhunni. JBL 127, no. 2 (2008): 397-408 твърди, че това не е така. Дори той да е прав, то аргументът, че подобно мъжко име все още не е открито в нито един достигнал до нас текст, продължава да бъде валиден.


[2] Манускрипт се нарича всеки документ, който е написан на ръка.

[3] Виж Eldon Jay Epp. Junia: The First Woman Apostle. Fortress Press, 2005, 31.

[4] Пак там, X-XI.


[5] Al Walter твърди, че името Ἰουνίαν всъщност е еврейско. Виж Al Walters. IOUNIAN (Romans 16:7) and the Hebrew Name Yëhunni. JBL 127, no. 2 (2008): 397-408.

[6] Предлагани имена са Junianus, Junianius, or Junilius. Виж Joseph A. Fitzmyer. Romans (Kindle Location 18943). Anchor Bible. Kindle Edition.).


[7] Виж Richard S. Cervin, “A Note regarding the Name ‘Jimia(s)’ in Romans 16.7,” NTS 40 (1994) 464-70 и John Thorley, “Junia, A Woman Apostle,” NovT 38 (1996) 18-29.).


[8] Виж James Walters, "Phoebe and Junia(s)-Rom. 16:1-2,7" в Essays on Women in Earliest Christianity: Volume I, ed. Carroll D. Osburn (Joplin, Missouri: College Press, 1995), 186


[9] За неговата теория виж Bauckham, Richard. Gospel Women: Studies of the Named Women in the Gospels. Eerdmans, 2002, гл. 5. Бен Уитърингтън III, изглежда, приема неговите аргументи – виж Witherington III, Ben. What Have They Done with Jesus? Beyond Strange Theories and Bad History—Why We Can Trust the Bible. Grand Rapids, MI: Eerdmans, 2004, 15–25 и Witherington III, Ben. Paul’s Letter to the Romans: A Socio-Rhetorical Commentary. Grand Rapids, MI: Eerdmans, 2004, 387-90.


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org