BG | RU

БРАТСТВОТО Е НЕ САМО ИДЕАЛ, А РЕАЛНОСТ, КОЯТО ИСКАМЕ ДА РАЗВИВАМЕ

година 2020 / брой 154, Кардинал Мигел Анхел Аюзо Гиксо отговаря на въпросите на "Християнство и култура"

  

Какво представлява Папският съвет за междурелигиозен диалог, кога е създаден, какви са неговите цели и постижения?


Папският съвет за диалог е дикастерият на Римската курия, който веднага след Втория ватикански събор започва да работи за насърчаване на диалога по границите на християнството и другите религии. Католическата църква чрез папата му е поверила следната мисия: „Съветът работи за това диалогът с последователите на другите религии да се разгръща по адекватен начин и насърчава различни форми на отношения с тях; той организира различни изследвания и конференции, чиято цел е взаимното опознаване и зачитане, като чрез този съвместен труд се отстояват достойнството на човека и неговите духовни и нравствени ценности“ (Const. Ap., Pastor Bonus, 160).


Независимо че днес диалогът е много актуален и се извършиха големи крачки напред, струва ми се, че хората срещат трудности да съзрат присъствието на Бога в своя всекидневен живот или в околната среда. Ето защо, благодарение на мнозина християни и хора с добра воля, Църквата, съдействайки за междурелигиозния диалог, прави услуга на човека и пази вратите на надеждата открити.


Със сигурност често срещате хора, убедени, че действията на Католическата църква в подкрепа на диалога са само изкусно прикрит „прозелитизъм“. Какво им отговаряте?


По този повод ще отговоря с думите на папа Франциск, произнесени на 20 май 2019 г. по време на общото събиране на Папския институт за чуждестранните мисии, че прозелитизмът наистина е „опасност, която се завръща“. Той произтича най-вече от една „политико-икономическа концепция“ за мисията на Църквата и възвестяването на Евангелието. Това не е евангелизация, а прозелитизъм!


Онова, което е от значение в диалога, е свидетелството, което всеки иска да даде на другия, без предразсъдък и догматизъм, с простота. Доколкото вярващите в единия Бог, да се позовем само на тях, винаги имат дълга да възвестяват вярата си и да бъдат свидетели на единия Бог.


Днес политиката на толерантност сякаш е в отстъпление, а модерна е т.нар „политика на идентичност“. Свидетели сме на все по-активното инструментализиране на религията по места от политиците. Не прави ли това диалога невъзможен или поне трудно постижим извън думите и декларациите.


Какъв е проблемът с толерантността? Като вярващи, сме убедени, че всички ние сме творения на единния Бог. Ние сме едно семейство, а в едно семейство братът, сестрата, дядото и лелята не се „толерират“, те се обичат!


Така че, като християни, ние отиваме отвъд толерантността и несигурните, чисто фасадни компромиси, за да потърсим искрено срещата и диалога. Братството е не само идеал, то е реалност, която бихме искали да отглеждаме и развиваме.


Разбира се, в тази връзка е необходима пълна автономия на религията спрямо политиката. Което не означава, че няма политически предизвикателства: например как да примирим идентичността в обществото с откритостта към другия? Преди всичко смятам, че трябва да познаваме традициите на другия – религиозни, културни, исторически – и да ги зачитаме наистина.


Председател сте на Върховния комитет за човешко братство, натоварен с изпълнението на подписания в Абу Даби „Документ за човешкото братство, за световен мир и съвместно съществуване“. Какво е реалното съдържание на този комитет, какви са целите и успехите на комитета?


Ако се вдъхновяваме от духовността на диалога, можем да дадем собствения си принос за пътя към братството и съжителството на религии и култури. В този смисъл създаването на Върховния комитет за човешко братство е показателно, защото той признава Документа за  човешкото братство, за световен мир и съвместно съществуване, подписан заедно в Абу Даби от папа Франциск и Върховния имам на „Ал Азхар” на 4 февруари 2019 г. – рамка, която гарантира осъществяването на съдържащите се в нея цели. Това са духовните арсенали на всички религии: зачитане на различието, диалог за закрила и зачитане на общите права на живот – от физическата неприкосновеност до основните свободи – тоест свободата на съвестта, на мисълта, на свободното слово и на религията.


Френският писател Андре Малро е известен с прогнозата си, че XXI в. или ще бъде религиозен век, или изобщо не ще го бъде. Какъв според вас се очертава да бъде нашият XXI в.?


Ще ви отговоря с друга фраза на големия френски писател, когото току-що цитирахте: „Има два начина да бъдеш човек сред човеците: да задълбочиш общението си и да култивираш различието си“. По този понякога труден път човекът винаги ще среща Бога.


 


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org