BG | RU

РЕЛИГИОЗНАТА КАРТА НА БЕЛАРУС И ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПРОТЕСТИТЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ ДЕНОМИНАЦИИ

година 2020 / брой 154, Дмитро Горевой

  

Протестите и недоволството на беларусите заради фалшифицирането на резултатите от президентските избори сериозно разтърсиха Източна Европа. Беларус, приемана за застинал остатък от съветската система, известна доскоро със своята стабилност и липса на политически сътресения, днес не слиза от страниците на световните медии. Вниманието на целия свят през август 2020 г. е насочено към разбунтувалите се беларуски градове. От своя страна украинците сравняват протестите на своите съседи със своята Революция на достойнството и внимателно следят промените в Беларус. Но между двете държави има съществени разлики както заради различната ситуация и контекст, така и заради различния опит и начални условия. В настоящия текст ще се опитам да разгледам религиозната ситуация в Беларус, религиозното измерение на протестите и позициите към тях на различните църкви.


Религиозният пейзаж


Картата на вероизповеданията в Беларус се различава от тази в Украйна, макар и те да споделят някои общи характеристики. Първо, беларусите са по-атеистично настроени от украинците. Беларус изпитва по-голяма носталгия по СССР и това дава отражение и върху религиозните нагласи. Там процесът на десекуларизация и духовно възраждане през 90-те години се разви по-бавно и в по-малък мащаб, отколкото в Украйна, Русия или Молдова. От малкото социологически проучвания, рядко провеждани в Беларус, научаваме, че като вярващи се определят около 60 % от гражданите на страната, което е по-малко в сравнение с Украйна. В същото време делът на хората, които се определят като принадлежащи към някое от основните изповедания, достига почти 95 %. С други думи, има хора, които не вярват в Бог, но приемат, че принадлежат към една от църквите. Това означава, че вероизповедната принадлежност е показател не толкова за духовност или религиозност, колкото за културна и/или политическа идентичност.


Основните религиозни изповедания в Беларус са православните, католиците, петдесетниците и баптистите. Според официално регистрираните религиозни общности вярващите се разпределят по следния начин: православни – 1567 общности (49 %), петдесятници – 512 (16 %), католици – 479 (15 %), баптисти – 286 (9 %), адвентисти – 73 (2%), харизматици – 55 (2 %) и други религиозни малцинства, които включват староверци, гръкокатолици, лутерани, свидетели на Йехова, евреи и мюсюлмани сунити. Последните са мигранти от други републики на бившия Съветски съюз и включват и местните беларуски татари. Те живеят в регионите около Минск и Гродно.


Според социологическите проучвания, последното от които проведено през 2010–2012 г., делът на православните е 81–83 %, на католиците – 10-12 %, а представителите на други религии съставляват между 1,5 и 6% от населението. Както се вижда, процентът на православните в социологическите проучвания надвишава дела им сред религиозните общности. Пропорцията на католиците е приблизително една и съща. В същото време в социологическите проучвания протестантите са почти невидими, докато те обхващат почти една трета от регистрираните в Беларус религиозни общности. Това дава основание за заключението, че католиците са по-осъзнати вярващи и тяхната конфесионална идентичност се отразява и на тяхното религиозното поведение. За разлика от тях не всички православни се идентифицират като част от Беларуската православна църква, но се идентифицират като православни по-скоро културно, като принадлежащи към източнославянската група православни народи. Този вид „културно православие“ е присъщо за постсъветското пространство. Феноменът на „православния атеист“ е широко разпространен и в Беларус. Отнася се за човек, който не вярва в Бога, но се самоопределя като православен, който се идентифицира като част от източните славяни (принадлежащ към групата държави Украйна-Русия-Беларус).


В допълнение към религиозното многообразие могат да се забележат и регионални особености. Например броят на религиозните общности в Източен Могильов и Гомел е по-нисък от общностите в Западна Беларус – Брест и Гродно. В това отношение ситуацията наподобява тази в Украйна, където индустриалният Изток е много по-секуларен от земеделския Запад. Наред с това самата Беларус е много урбанизирана страна, което отчасти може да обясни по-ниското ниво на религиозност. Западната част на днешна Беларус, която обхваща регионите на Гродно, по-голямата част от региона на Брест и регионите северно от Минск и западно от Витебск, е била част от втората Полска република преди Втората световна война. Това намира израз и в религиозната идентичност на населението и в броя на енориите.


Православните са мнозинство във всички области. Най-значителен е броят на техните общности в областите на Брест (375), Минск (346) и Витебск (272), по-нисък е техният дял на Изток, в Могильовска област – 127. Католиците са концентрирани основно в региона на Гродно. Там те имат 174 енории, което е само с 20 по-малко от православните (194). Значително по-слаби позиции те имат в областите на Минск (96) и Витебск (93), незначително е тяхното присъствие в Гомелска (17) и Могильовска област (23). Протестантите (баптисти и петдесетници) присъстват в два основни региона – Брест и Минск, където общо разполагат съответно с 254 и 185 общности. В другите региони те са разпределени повече или по-малко равномерно, като техният дял е около 10–15 % в областите Гродно и Витебск и 25–30 % в по-секуларните области на Гомел и Могильов. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org