BG | RU

ХРИСТИЯНСКАТА ОБЩИНА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

година 2020 / брой 155, Алексей Умински

  

 


Църквата като предприятие за духовно-битово обслужване


Един от важните проблеми, както богословски, така и социални, е разбирането за същността на Църквата. В богословието осмислянето на този проблем се нарича еклезиология и това осмисляне е насочено преди всичко към мистическия, тайнствения живот на Църквата, който поради това не е познат на страничния поглед на светското общество. Обществените представи възприемат Църквата преди всичко като мощен институт, най-вече идеологически, но също така и политически, и икономически (все по-често в светската преса Църквата се определя като бизнес корпорация). В наши дни на Църквата никак не е лесно да даде друго разбиране за себе си на обществото, което, от една страна, не се интересува от нейния мистически живот, а от друга, все пак иска да вижда Църквата преди всичко като носителка на милосърдие, любов, прошка, свидетелство за истината, поборница за социална справедливост. В този смисъл пред самата Църква стои задачата да разбере защо именно институционалните признаци на Църквата са станали за обществото решаващи в нейното определение.


Струва ми се, че днес е назряла необходимостта да установим по какъв начин самата Църква се възприема, но не от богословите, а от тези, които се причисляват към православните и които според социологическите оценки са около 70 % от населението.


От дългогодишния си свещенически опит мога да кажа, че днес за мнозинството хора, посещаващи или само влизащи в църквата, тя е своеобразно „предприятие за духовно-битово обслужване“, където срещу определена сума пари можеш да получиш необходимите за всеки православен Тайнства: кръщение, опело, венчание, а също така чрез молебени и акатисти към светците можеш да изпросиш помощ в получаването на здраве, щастие в личния живот и успехи в труда. Можеш да отидеш още по-напред и да започнеш да организираш своя религиозен живот чрез четенето на молитви, постене, участието в богослуженията и Тайнствата. Но парадигмата на отношенията между човека и Църквата ще бъде следната: „Аз дойдох тук, за да си взема онова, което ми е необходимо лично на мене“. И в този случай Църквата обслужва частните религиозни, напълно благочестиви интереси на човека.


Мнозина се удивяват: „А нима не това е главното в Църквата, нима не заради това тя съществува?“. Всъщност – не. Подобно отношение към Църквата и към вярата определя отношенията на хората в обществото, както и отношението на човека към обществото. Човекът идва в Църквата, но него не го интересува Бог, него го интересува само Божествената помощ. Такъв вярващ най-вероятно няма да се интересува нито от това какво е говорил Христос, нито от това кой стои до него в храма. Такъв човек се интересува само от себе си. Но ако тази парадигма започне да се променя и ако за човека стане важно да проумее смисъла на своя живот, да разбере Кой е Бог, тогава чрез осмисляне на отношенията на човека към Бога ще се променя постепенно и неговото отношение към околните и към обществото.


Отношенията „човек-Бог“ се разкриват в богослужението.


Богослужението: когато Бог служи на човека


Когато говорим за християнската община, пред нас възниква образът на добре устроена група от хора, които добре се познават, добре общуват един с друг, добре се разбират и са в известен смисъл отделени от останалите хора. Веднъж ми се случи да водя разговор с младо момиче, което попита: „А общината не отделя ли едни хора от други? Не е ли общината онова, което не просто не съединява, а отделя едни хора от други?“. Та нали, когато има подобни добре устроени, сериозни общини, на хората им е хубаво едни с други и никой външен не им е нужен.


И ние, действително, често срещаме подобни групи от хора, които сякаш наподобяват на християнска община. Но общината не може и не бива да бъде такава. Такъв може да бъде някой клуб по интереси. А общината съществува, когато имаме нещо общо, дори не нещо, а Някой общ. Общината е там, където имаме Христос, а ние сме около Него.


Какво представлява общината? Преди всичко пред нас стои въпросът какво е богослужението, тъй като богослужението винаги е центърът на християнския живот. И ми се струва, че правилното разбиране на това какво е богослужението, ще ни помогне да разберем какво е християнската община.


Най-често човек си мисли, че отивайки в църква на богослужение, той върши това за Бога, т.е. богослужението е, когато ние служим на Бога. Но това е огромна заблуда. Всичко е точно обратното, богослужението – това е, когато Бог служи на човека. И всичко, което в нашата Църква имаме като богослужебно съкровище – това е едно безкрайно служение на Бога на всеки един от нас. Това богослужение започва на Тайната вечеря, когато Христос умива нозете на учениците си. Това е истинското богослужение. И то се повтаря постоянно във всички богослужения на нашата Църква, във всичките й тайнства. Ние пристъпваме към тайнството Покаяние – и Бог умива нашите грехове. Ние пристъпваме към тайнството Маслосвет – и Бог изцерява нашите душевни и телесни немощи. Ние идваме на Евхаристията, центъра на богослуженията, Тайнството на Тайнствата ‒ и Господ раздава Себе Си, отдава ни се целият. Във всяко едно богослужение Господ ни служи, а ние идваме, за да приемем това, за нас това трябва да се превърне в радост, с нас трябва чрез това богослужение нещо да се случи. (...)




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org