BG | RU

СВ. НЕКТАРИЙ ЕГИНСКИ. ОКЛЕВЕТЕНИЯТ СВЕТЕЦ

година 2020 / брой 155, Ламброс Скоцос

  

„У Своите си дойде, но своите Му Го не приеха“ (Иоан. 1:11)


Голямото и неизменно чудо на нашата Църква е непрестанната поява на нови светци. Никога не е имало епоха в хилядолетната й история без светци. Светците, мъже и жени, са видимите знаци на спасителната благодат на Светия Дух, Който възражда хората и ги прави богоподобни същества, чисти икони на Троичния Бог, богове по благодат. Затова няма епоха, когато в Църквата да няма светци. Един голям аскет беше написал, че липсата на светци в света ще означава неговият край.


Най-утешителното и вдъхващо надежда събитие е, че е в нашето съвремие на отстъпление и многообразен бунт срещу Бога, се явяват богоносни светци, родни по дух на светците от древната Църква. И това е така, защото, както пише апостол Павел, „където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Рим. 5:20). Където дяволът обработва своята нива, сеейки плевели, Бог върши делото Си с благо семе.


Такова едно благо семе се яви и бе отгледано в нашето смутно време. Една огромна по размери звезда просия на умното небе. Един истински Божи човек, възроден от божествената благодат, беляза със своето присъствие и дело Христовата църква през изминалия век. Става дума за свети Нектарий Чудотворец, епископ на Пентаполис в Египет. Един благодатен съсъд на Божия избор, в чието лице Той се отобрази, както пее нашата Църква, и Бог беше прославен. Един съвременен светоотечески образ, близък до големите Отци на древната Църква. Чист Божи образ и осветен човек.


Св. Нектарий бил обичан от Бога и омразен на дявола. Когото Бог обича, дяволът го мрази. Той проявява омразата си с различни телесни страдания. Тъй като има на земята съработници, органи на своето действие, порочни хора, отдали се на безчестие, егоизъм и детинска амбиция, той ги насочва срещу онези, които искат да живеят по Бога.


Апостол Павел уверява, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, биват гонени“ (2 Тим. 3:12). Църковната ни история и синаксарите на светците ни са нелъжовни свидетели за гоненията на хиляди светци на Църквата ни. Няма светец, който да не е опитал горчивата чаша на гоненията и изпитанията (апостол Павел и другите апостоли, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Атанасий Велики, Максим Изповедник и толкова други).


Господ предупреждава, че животът на изповядващите Неговото свято име ще има последици. Предупреждава ги, че падналият свят, намиращ се под влиянието на господаря на лъжата, ще се възпротиви решително на откриващата се истина, а свидетелите на тази истина ще претърпят мъчения, за да не блесне истината и да не бъде посрамен в света бащата на лъжата. „Изпращам ви като овце сред вълци“ (Мат. 10:16) и „Мен гониха и вас ще гонят… всичко това ще ви сторят заради Моето име“ (Йоан 15:20-21). „Ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Мат. 10:22). „Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене“ (Мат. 10:17-18).


Всички светци потвърждават думите на Господа, както, разбира се, и св. Нектарий, който беше истински образ на пострадалия заради нас Христос. Неговият бурен живот бил едно постоянно изпитание, невероятно гонение, стигащо дори до физическото му унищожаване от противните сили.


Родил се на 1 октомври 1846 г. в Силиврия, Тракия, в многочленно и благочестиво семейство. Името му било Анастасий Кефалас. Първият му негативен опит в живота била изключителната бедност в семейството. Родителите му нямали възможност да отглеждат с достойнство многобройното си семейство. Баща му от време на време работил като моряк. Оскъден хляб и дрипи, които не стигали, за да покрият изтощените тела. Никаква възможност за образование на децата. Единствената утеха и подкрепа на семейството била вярата в Бога и надеждата, че Този, който храни птиците в небето, ще се погрижи и за тях.


Малкият Анастасий бил много проницателно и будно дете, смело понасял бедността в семейството и калявал детската си душа за бъдещите големи изпитания, които щял да му поднесе животът. Научил се от неграмотните си родители да хвали Бога за всичко, което имат. Живял на дело казаното от апостол Павел: „Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.“ (1 Тим. 6:8).


Когато станал на 13 години през 1860 г., бил принуден да търси работа далеч от родното си място. Откъснат от родителския дом и без никакви пари, единствено с вяра в Божия промисъл, той тръгнал за Константинопол, за да търси работа. Опитал се да се качи тайно на един кораб, но го свалили при проверката на билетите. Тогава застанал на пристанището и горчиво заплакал. Видял го капитанът и го съжалил, взел го на кораба. Накрая билетът му го платил един състрадателен пътник.


Така момчето пристигнало в Константинопол. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org