BG | RU

ИНТЕРВЮ С ДЯВОЛА

година 2020 / брой 155, Данаил Давидов

  

Благодаря Ви, че се съгласихте на това ексклузивно интервю. Поправете ме, ако бъркам, но то май е първото Ви интервю в историята. Толкова ли е особен този момент?


Във всяка епоха има по нещо особено. Светът е създаден, за да се изяви в него все повече и повече от Създателя и затова се му налага да се движи. Ако спре, ще се вижда все едно и също и на Създателя ще Му стане скучно. Не се бойте, не съм дошъл да известя края на света. И друг път съм се изказвал. Тогава думите ми излизаха като диктовка, но сега ми доставя голямо удоволствие да промоцирам Вашата професия. Тя го заслужава. А и разбира се Вашето лично участие.


Все пак как бихте предпочели да се обръщам към Вас?


О, г-н Сатана е съвсем добре. Разбира се може и г-н Остатък.


Не Ви разбирам.


Аз, сиреч това, за което мислите, когато ме виждате в този образ, е в определен смисъл останалото. Вие говорите – и с основание – за Бог като за всичко. Но в сътворения свят, още в самия творчески акт има сила, понякога я наричате воля, нека да е устрем, стремеж, Дух; има и разум, наричате го Слово, нека да е смисъл, цел, да е организиращ принцип, нещо, от което вие хората се опитвате да черпите морала си. Така или иначе това са двата неразделни аспекта на творческия акт, или ако щете на Твореца в този акт. Този акт обаче е в най-висша степен отразителен, ще рече между Твореца и творчеството му винаги остава нещо. Това останало съм аз. Но да оставим трансценденталната философия настрана. Напоследък Вашите читатели май хич не са склонни да се интересуват от нея.


Все пак остатък звучи някакси ... скромно.


В сътворения свят винаги има остатък. Той не може да се загуби и в някаква степен се връща, ако мога да се изразя фигуративно, в „материала“ на творението или пък остава като негов ограничител, като своего рода рамка на сътвореното. И в двата случая този остатък е важен, тоест без него не може. Иначе Творецът би се огледал в едно осакатено, нека го кажем културно: редуцирано творение. Наличието на остатък обаче винаги се усеща. Особено добре личи в процесите чрез които протича движението на творението. Вижте въртенето на земята около слънцето и около оста ѝ. Като разделите едното на другото има остатък. Или прочутото число „пи“ – обиколката на кръга разделена на диаметъра му. В сътворения свят разделянето много рядко е точно.


Чувала съм, че Вие обичате да разделяте, но бихте ли пояснили връзката?


Оценявам играта на думи, но сериозно: да разделиш едно на друго означава да ги съпоставиш по най-простия от всички критерии: по количество. Колко! Това е същината на математиката. Обожавам математиката. В широк смисъл тя е тази, която ми дава власт над вас, човеците. Вие имате един писател, който ме нарича „злото, що добро твори”. Не че не е прав, но математиката може да се нарече „добро, що зло твори“. Неустоимият ѝ чар е в това, че е абсолютно истинна. Затова се счита, че за всяка наука тя е майка или по-скоро нещо като сестра-възпитателка в католически пансион.


Странно, преди Църквата е обявявала научните открития за сатанински. А математиката е била най-често в основата им. Да не споменавам днешната епоха.


Математиката е рожба на Бога. Изобщо всяка наука отразява истини от сътворения свят. Но науката е едно, а това, което ние – вие и аз – можем да издоим от нея – друго.  Няма по-съблазнителна измама от тази основана на истина. Действа ми като гола жена на мъж. Все едно Вие да съблечете журналистическите си одежди...


Случайно ли Църквата е свързвала с Вас и плътските желания?


Май че тези дни все по-малко хора се интересуват какво мисли Църквата. Работата на духовен наставник изглежда, че се поема от социалните мрежи. Но да, Църквата се е бояла от плътските желания и затова ги приписва на мен. Всъщност и днес този страх не е намалял. Вие показвате секс навсякъде, учите децата как да го правят, но преследвате това, което наричате сексизъм. Обучавате децата да приемат хомосексуализма, а това пак си е секс. Показвате им секс по филми и ги учите да ползват кондоми, когато са още дванадесетгодишни, но съдите тези, които правят секс с непълнолетни, да кажем на петнадесет. Обаче не забранявате секса на непълнолетните, само ги задължавате да не го правят с такива, от които имат какво да научат. Изобщо държите се неадекватно. Това не е ли израз на същият ирационален страх от секса, госпожо журналист?


Може би просто разбираме неговата естественост, но се стараем да не допуснем пристрастяване.


Пристрастяването, ако така избирате да го наричате, се е случило много отдавна. Човешката сексуалност е възлов момент в историята на сътворението, а то, сътворението, не е мое дело. Вие си знаете, че сте продукт на това, което наричате еволюция. Всъщност вие сте огледалото, в което Бог се оглежда, сиреч се самопознава. Не питайте защо Му е това – и аз не знам, а и не ми известно дали и Той знае, тоест не мога да кажа дали това изобщо може да бъде обект на знаене. Но не е там въпросът. Еволюцията е процес, в който непрестанно някой клавиш на световната клавиатура бива натискан целенасочено. Тоест взима се решение, а това значи, че Той прави избор. Обожавам това. След всеки избор се получава остатък, а това значи, че моята сила се множи. Много се дразня на тези самомнителни, а всъщност самоунижаващи се пчелички от вашето племе, които твърдят, че свободен избор нямало и се крият зад така наречените фактори, които определяли едно или друго решение. Много са жалки. Аз съм толкова велик, благодарение на избора. Това ме привързва към Вас, хората. А каквото е свързано с вас, свързано е и със секс.


Наистина има автори, които гледат на света през тази призма, но напоследък те не са толкова популярни.


Но са популярни рекламите, а девет от десет са с очевидно сексуално звучене. Противно на разпространеното мнение, аз не се занимавам твърде с вулканите. Не особено и с осите, с паяците или с вълците. Вие хората сте моето поле на действие. Донякъде съм ви производен. Аз съм треските, които остават след вашето издялване. Много трески. Сила. До преди четирийсет хиляди години бях бледа сянка. В последните десетина хиляди взеха да ме издигат до нивото на Бог. Това е голям напредък. Но и в нас е горе-долу същото, което е и във вас. Привързан съм към вас. Изявявам се най-вече чрез вас и основно така се връщам в играта. Скъпи сте ми. Може би трябва да кажа, че ви желая. Аз ви разбирам, защото изпитвам сходни на вашите чувства. Общото между нас е, че имаме воля. Всъщност това дето му казвате Дух Свети е във всичко. Във вас, но – наречете го остатъчно – и в нас. Вие се гордеете, че имате в забележима степен и разум, Слово. Не че винаги ви е в достатъчно количество, но все едно. Аз обаче имам онова, което се губи от Него при влагането му във вас. Само огледайте ближните си и ще разберете, че това хич не е малко. Аз съм неразривно свързан с вас. Бог се интересува от вас, оглежда се във вас, опознава ви. Понякога ви се радва. Казвате, че ви обича. А аз ви искам, стремя се да ви обзема, да проникна във вас, да ви имам, госпожо журналист. За да изявя себе си чрез Вас. Като при всяко притежание. Познато Ви е, нали? Да погледнем това писалище, символ на служебност – гледам го и си мисля – а не може някога, поне за миг да не Ви е хрумвало и на Вас - че може да се ползва и за друго, като в онези ужасни времена, когато мъжете се осмелявали да пожелават колежките си и са използвали думи като „да те взема“, „да те имам“.


Простете за отклонението (вие напоследък му казвате сексизъм), но сексуалността ми е нещо любимо. А аз я имам чрез вас. Не съм ѝ господар, но черпя силата си от нея. Творейки, Бог създаде смъртта, тоест живота, който е движение с предопределен край и позволява да се концентрират трайността и разпадът в кратък миг. Но животът по необходимост е насочен към усилието да се съхрани – индивидуално или по род. Трябваше му още нещо за да премине отвъд това. Така към него се добави онова, което един неотдавнашен мъдрец (прочие голям неверник и почитател на науката) нарече Принципът на удоволствието. Така човешката сексуалност престана да е просто стръв, осигуряваща размножението.Превърна се от периодичен напор в постоянно, непресъхващо желание и в първото в историята на мирозданието разменно средство. Секс срещу храна, срещу сигурност, за благодарност, като инвестиция, като средство за надмощие или доказателство за ценност, за власт, за продължение не само на живота, а на самия себе си, дори като въображаема сделка със самия Бог. (Или с мен, ако не възразявате!) Без тази нова, единствено (е, поне в завършения смисъл на думата) човешка сексуалност, не би имало търговия, складиране, конкурси, корпорации, институти и всичко, което можете да си представите. Вашият живот е непрестанна размяна, търговия, а тя е немислима без разменни средства, първото от които е секса. Бог ви гледа как си мислите за величието на неща, които извършвате, като при  това се стараете да се абстрахирате от онези интересните движения, които лежат в основата им. Дори когато непрекъснато ползвате секса като средство за реклама или дори възпитание, вие разграничавате това от показването му такъв, какъвто е, т.е. от това, което наричате порнография. Забавно, нали? Как ли според Вас Бог гледа на това ваше „хем сърби, хем боли“?


Звучи добре като остроумие. Да не би Бог според Вас да ни се надсмива?


Не бих поставил въпроса така. Някакъв умник казваше, че Бог се е пошегувал и сега гледайки задъханите ви движения, ви се смее, но това е някакво човешко, изкълчено тълкувание. Е, би могло да бъде и мое, просто ей тъй, за забава. Бог не ви се смее, на Него не му трябва дa се шегува или да се смее. Хуморът е в остатъка, в несъответствието, в абсурда. Но абсурд има само там, където има неосъществено очакване, където нещо не си е на мястото. Божието творение е като прокарване на бразда. Тя има някаква цел, но може по волята Му да я изостави, да поеме под друг ъгъл. Тя обаче винаги е на мястото си, защото чрез нея самата се определя що е място. Само изхвърчалите встрани парчета пръст могат да се чувстват не на място.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org