BG | RU

БЯХМЕ ИСКРЕНИ, КОГАТО ПОИСКАХМЕ ОТ БПЦ ДА НИ БЪДЕ ЦЪРКВА МАЙКА

година 2020 / брой 156, Разговор с митрополит Пимен, отговарящ за Европа в Македонската православна църква.

  

 


С митрополит Пимен, отговарящ за Европа в Македонската православна църква, разговаря Николай Кръстев


Как гледате на процесите, протичащи в балканското православие?


За съжаление погледът върху процесите на днешното православие на Балканите ни предлага повече разделения, отколкото примери на свидетелства или спазване на Божиите заповеди да се обичаме едни други, както Той ни е обикнал. Вместо това днес сме свидетели на една разделеност на църковни основи, на един своеобразен империализъм, който се проявява и в редовете на Църквата. Ние се превръщаме в една територия, където се кръстосват копията на определен опортюнизъм и противоречията между Цариградската патриаршия и Московската патриаршия. Това със съжаление го виждаме и на Балканите при вземането на страна от балканските църкви, което не придава добър облик на православието на Балканите в днешния ден.


Македонският президент Стево Пендаровски поиска от Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Македонската православна църква, как бихте коментирали този негов призив?


Това не е прецедент в историята на Македонската православна църква от нейното възобновяване, доколкото властимащите се опитват да подпомогнат процеса на нейното признаване и тя да влезе в единство с всички останали канонични православни църкви. Според мен за пръв път крачка в тази посока направи премиерът Любчо Георгиевски през 2000 г., когато той извърши и първото си официално посещение във Вселенската патриаршия, където имаше среща с патриарх Вартоломей. Главата на Вселенската патриаршия бе приятно изненадан от този акт и от това, че премиерът целуна ръка на патриарх Вартоломей, което постави началото на разтопяването на ледовете между Цариград и нашата Православна църква. На основата на това поддържане на църковно-държавни отношения между тогавашна Република Македония и Вселенската патриаршия по-късно тази политика бе продължена от бившия премиер Никола Груевски, от Трайко Веляновски, бивш председател на Собранието, и от бившия президент Иванов, които на няколко пъти през годините посетиха Вселенския патриарх, за да се търси помощ и подкрепа от Цариградската патриаршия. Добре е да се чуе, че премиерът г-н Заев и президентът г-н Пендаровски почти по едно и също време се обърнаха с молба до Цариградската патриаршия, за да се актуализира разглеждането на нашия църковен въпрос. Това е един добър ход, защото е продължение на дейността на няколко правителства, които се опитват да бъдат на страната на своя народ и да помогнат за справянето с етнофилетизма, болест на XIX век, която и днес продължава да съществува и да ни пречи едни на други, за да може и Македонската православна църква като най-малкия брат да бъде включена в единството на светото Православие. Ние изразихме нашата благодарност към политиците ни, които застанаха зад този процес. И вярвам, че това ще допринесе за появата на добър плод и че след като отмине пандемията на COVID-19, по време на която се отдалечиха както брат от брата, така и Църква от Църква, ще имаме ситуация, в която да започнем първоначални разговори за приемането на МПЦ в канонично единство. След което ще се стигне и до отреждането на статута на Църквата ни, което ще е добър ход за целия православен свят, защото всички се обичаме. И след като го постигнем, ще излекуваме раната. Спомняте си думите Христови, че ако страда една част от тялото, страда цялото тяло. Църквата би била най-здрава, ако тя е в пълнотата и в целостта си, което подразбира всички да бъдем заедно.


След Украинската православна църква може ли и Македонската православна църква да получи томос за автокефалност?


Това е вече почти известно. Вие сте журналист, който следи междуцърковните отношения на Балканите, и сигурно сте видели, че въпрос за решаването на статута на Македонската православна църква бе поставен за разглеждане на едно от заседанията на Светия синод на Цариградската патриаршия. Смятам, че следващият въпрос, свързан с признаването на някоя Църква, ще бъде македонският въпрос, и както вече казах скоро ще започнем тези разговори и преговори около детайлите. Вярвам, че ще има малко по-различно отношение към Македонската православна църква, защото не може да се постави знак на равенство със случая на Украинската православна църква. Става дума за два различни случая, защото ние съществуваме отдавна като Македонска православна църква и като такава сме Църква на македонския народ и всички православни народи на територията на страната посещават богослуженията ни. Най-голямата част от вярващи в нашата Църква са православните македонци и ние търсим признаването на Църквата ни за тях. За разлика от Украинската православна църква, където има разкол върху друга основа. Където освен православни украинци има и православни руснаци, които не се малко спрямо останалите вярващи, и това прави казусът по-различен. Нещо, което, от друга страна, оправдава Руската църква да има забележки относно начина на признаване на Украинската църква. Не искам да навлизам повече в останалите детайли, но искам да кажа, че в крайна сметка става дума за два различни църковни въпроса. Заради това очакваме да бъде и по-различен начинът, по който ще се решава нашият въпрос. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org