BG | RU

СВ. ГОРАЗД – НЕПОЗНАТИЯТ СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИК

година 2020 / брой 157, Иван Йовчев

  

 


В България паметта на Св. Седмочисленици е силно почитана и утвърдена, като основна причина за това е установената традиция в миналото, делото на светите седем мъже, първоучители на българския народ, да бъде припомняно в знак на възпоменание и поклонение към техния безспорен принос, свързан с българската църковност, книжовност, просвета и култура. Една особеност прави силно впечатление както на обикновения читател, така и на заинтересования изследовател, че за някои членове от кръга на Св. Седмочисленици информацията е оскъдна и така трудно може да се възстанови техният живот и дейност. Дори за отделни аспекти от живота им могат да се правят само евентуални предположения на базата на натрупаното литературно наследство.


Като пример можем да посочим св. Горазд, един от най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий, малко познат от групата Св. Седмочисленици, без определен култ в пределите на България.[1] Името му се споменава на няколко места, като до днес няма намерен писмен паметник, посветен на него. В повечето случаи той присъства или в произведения за други култове, или в изследвания от друг тип. Изключенията са само в случаите, когато той е част от групата на Св. Седмочисленици.


Най-ранният извор, в който се споменава името на св. Горазд, е „Пространното житие на архиепископ Методий“ от края на IХ век. В него за Горазд се говори само веднъж, в гл. ХVII: „Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да бъде приемник в твоето учение?“. Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята“. От житийния цитат се разбира, че преди смъртта си Методий назначил Горазд, един от своите ученици от славянски произход[2], за свой наследник, а малко по-късно една част от останалите последователи и ученици на славянския апостол били оковани и затворени, а друга – прогонени от Моравия. Някои от тях намират нов дом в България, където могат да продължат и развият духовното наследство на Методий.


Св. Горазд е роден вероятно около 830 година. Но точната година може да бъде само предполагана. Произхожда от знатно семейство от околностите на Нитра[3]. Мястото на раждане е възможно да се определи по-вярно чрез изследване на топонимията в района на гр. Нитра. Близо до село Моченок се намира селището Горазда (днес Гораздов), а до град Галанта село Гаражд (името идва от старославянския Гораждь – Гораздов), където се смята, че семейството му е притежавало голям имот. Някои изследователи приемат, че Горазд е получил латинско образование в мисионерската школа в Тулн[4], като предполагат, че Тулн (заедно с Пасау) е база за мисиониране и на Моравия преди идването на Кирил и Методий, подобно на ситуацията в Карантания[5] и Панония[6].


Още преди пристигането на светите братя Кирил и Методий в Моравия св. Горазд е бил отлично обучен, като е познавал добре латинската литургия и култура. В житието на св. Методий, гл. XVII, се съобщава това важно сведение, че Горазд „познава добре латинските книги“. Не става въпрос само за езика, а за познаване на латинското образование, култура, църковна традиция и литургията на Латинската църква. Той е първият ученик на светите братя Кирил и Методий и е споменат на първо място от техните ученици. Най-много информация за св. Горазд се намира в „Пространното житие на Климент Охридски“ от бл. Теофилакт Охридски, датиращо от края на ХI и началото на ХII век. Първото му споменаване е в гл. II.7, където той е нареден между „избраните и корифеите на групата“ (ων εκκριτοι τε και του χορου κορυφαιοι), след това в гл. ХII.35, където се казва, че имал длъжност на учител, родом от Морвия, и после още на няколко места. Между тях трябва да отличим гл. VI.23, където се казва, че Горазд заемал първото място между учениците на Кирил и Методий и бил ръкоположен за архиепископ на мястото на последния; гл. VII.24, където Горазд е свален от архиепископския престол; и гл. ХII.35, където той е хвърлен в затвора. След това той се губи от историята. От тук нататък за съдбата му остават единствено предположения, които не са напълно достоверни.


Видно е от писменото наследство, че св. Горазд е бил способен, деен и образован човек. Някои му приписват авторството на житието на св. Методий[7], на киевските листове[8] и други произведения. Според Liber confraternitatum[9] от манастира в Райхенау[10] може да се предположи, че той е бил затворен там заедно с Методий през 870 г. Тук е необходимо да се направи малко отклонение, за да се изясни въпросът за осъждането и заточението на св. Методий. Главният източник, свързан с дейността на Методий като архиепископ на Панония, е съставеният от анонимен баварски монах ръкопис, известен в науката като Conversio Bagoariorum et Carantanorum (Покръстване на баварците и карантийците), който всъщност е обвинителен акт срещу Методий. Наблюдавайки успехите на Методий, Залцбургското кардиналство започва да търси аргументи от каноническото право, за да осуети дейността му. Вследствие на това през 870 г. историята на Църквата записва в аналите си историческия „процес“ срещу Панонския епископ. Този процес става възможен поради факта, че свещениците не могат да пребивават в Панония повече от 3 месеца без епископско писмо (episcopo praesentavit epistolam)[11]. Така въз основа на каноническото право Методий е подведен под отговорност. В резултат на усилията на франкските епископи като Адалвин (на Залцбург, 859-873), Херманрих (на Пасау, 866–874), Анон (на Фрайзинг, 854–875), крал Лудвиг Немски, източнофранкски император (855–876) Методий е осъден и заточен в манастира Райхенау. През 872 г. папа Йоан VІІІ (872–882 г.) в специални писма осъжда поведението на Баварската църква и нарежда незабавното освобождаване на Методий. В писмо до Карломан, сина на крал Людовик Немски, се постановява следното: „Нека бъде позволено на споменатия по-горе наш брат Методий, който беше назначен от Апостолическата катедра, свободно да изпълнява епископските си функции съобразно стария обичай“[12]. (...)


 


[1] Твърде малко изследвани са и други двама от Св. Седмочисленици – св. Ангеларий и св. Сава.


[2] Според А. Погорелов св. Горазд е словак. Вж. Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 1 (А-З). София, 1985, с. 513.


[3] Град Нитра се намира в Западна Словакия.


[4] Град в Северна Австрия.


[5] Първата държава на словенците, възникнала през VII век.


[6] Минчева, А. За някои аспекти от дейността на Св. Методий в контекста на западното монашество. – В: Библиотека, г. XXII (LXI), 3, София, 2015, с. 53.


[7] Шафарик, П. Разцвет славянской писменостти в Болгарии. Москва, 1848, с. 13. П. Шафарик твърди в своето съчинение, че още летописецът Нестор (1070–1100 г.) е ползвал дословно житието на Методий.


[8] Киевските листове са древен глаголическо-славянски текст, който ни осведомява за въведения от Кирил и Методий ред в църковната служба. „Киевските листове“ са преписани през Х в. в Чехия от оригинал, написан във Велика Моравия. Те представляват превод на латинска литургия, която е наречена от гърците Литургия на св. Петър.


[9] „Книгата на побратимените монаси от Райхенау“.


[10] Съществуват две версии, свързани с мястото на заточението на св. Методий през 870 г. Това са манастирите в Елванген и Райхенау.


[11] Покръстване на баварци и каринтийци // Conversio Bagoariorum et Carantanorum. – В: ЛИБИ, т. II (авт. колектив). София, 1960, с. 135.


[12] Inter cetera. Itaque reddito ac restituto nobis Pannoniensium episcopate liceat predicto fratri nostro Methodio, qui illic a sede apostolica ordinatus est, secundum priscam consuetudinem libere, que sunt episcopi, gerere. – В: ЛИБИ, т. II (авт. колектив). София, 1960, с. 189.


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org