BG | RU

ИЗКУСНАТА ОТМЯНА НА ПРАВОСЪДИЕТО В "ОРДИНАЛИЯ" И ДРУГИ СРЕДНОВЕКОВНИ ДРАМАТИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

година 2020 / брой 157, Слава Янакиева

  

 


Преди всичко искам да отбележа, че моят текст адресира региони на средновековната култура, които, макар да не могат да се нарекат „елитни”, все пак гравитират в близост до сферата на официалната религиозна традиция. Текстовете, които ще засегна, вероятно са компилации от няколко автори с различна теологична и литературна компетентност, а предполагаемата публика[1] има широкия профил на не-елита, така както той често бива дефиниран от антрополозите и историците: това са миряни, духовници с нисък сан и различна образованост.[2] Въобще информацията, с която разполагаме относно т.нар. драматургични текстове на Средновековието е в голяма степен ограничена.


Така или иначе, задачата ми тук не е да отлича високата богословска материя в драматическия текст, а по-скоро да се опитам да покажа как традиционното богословие добива плът в текст, който е плод на една по-широка традиция.


Средновековните визуални презентации са явление твърде комплексно и към тях може да се подхожда само с умерени очаквания, доколкото същинското сценично събитие е невъзстановимо, а запазените текстове не регистрират нито импровизациите, които биха могли да са се случвали, нито дават някаква обратна връзка или пък контекстуални подробности.[3]


Произведенията, върху които ще се фокусирам, са така наречените библейски игри, ако не възникнали, то във всеки случай запазени в преписи от Късното средновековие на територията на Англия и Корнуол. Особен акцент се полага на драматическия текст на корнуолската Ординалия, която е достигнала до нас в препис от ХV в. (Bodley791). Тя е съставена от три масивни тематични дяла: Сътворението на света (Ordinale de Origine Mundi); Страстите на нашия Господ Иисус Христос (Passio Domini Nostri Jhesu Christi); Действо за Възкресението (Ordinale de Resurrexione Domini).[4]


Номенклатурата на средновековните презентативни жанрове е неясна територия, затова всяко занимание с произведения от тази област по необходимост изисква уточнения. „Библейските игри“ например (към които се числи и фокусираната тук Ординалия) по замисъла си обхващат с по-голяма или по-малка пълнота цялата свещена история на света – от Сътворението до Страшния съд. Това обуславя преимуществено богословската им тематика, която ги превръща в интересен обект за специфичен анализ, чието дирене е свързано най-вече със степента на проникване и внедряване на официалната богословска мисъл в популярната религиозна култура, каквато се явява средновековната сцена. Еклектичната природа на „жанра“ пък дава несравнима свобода на изразяване – такава, на която никое литературно направление от този период не се радва. Това обаче означава, че е необходимо известно великодушие към формата на изказ на доктриналните тези, разгърнати съвсем органично в драматическото действие. Ако мога така да перифразирам чудесното определение на Джон Кокс от неговото изследване за Дявола в средновековната драма: драматическите персонажи са „съответни на структурните и тематични богословски модели, вдъхновили пиесите“, но бидейки част от т.нар. традиционна религия, „те не могат да бъдат редуцирани до сакралните фигури на богословието“[5]. Сиреч, тук очевидно не става дума за строго богословско съдържание – това би било ущърбно изкуство – но средновековните игри имат освен честваща, още и забавна, а също и образователна функция. Последната бива гледана съвсем сериозно от местните авторитети. И понеже в тези си качества библейските игри са били възприемани като „богословие в живи картини“[6], на тях е била отредена нелеката задача да преведат в сцени и действия библейския наратив неразделно от обемната му екзегетическа традиция. В това отношение те могат да се сравнят с популярните през Късното средновековие и Ранното модерно време Biblia pauperum[7], Библии в картини, които чрез сложни изобразителни композиции и цитати представят традиционната референтна рамка на библейската екзегеза, обхващаща всички книги на Писанието в утвърдени типологични отношения.


Както се очаква, основна тема на въпросните драматически произведения е темата за Изкуплението и съответно съпътстващите я разкази за първородния грях, за Въплъщението и Възкресението. Тук може би си заслужава да отбележим, че изборът на Ординалия като отправна точка на нашето размишление е обусловен от факта, че освен чисто библейския разказ в това произведение са налице поне още две наративни линии от различен характер – а именно, легендата за Свещеното дърво[8] и Псевдо-евангелието от Никодим (в разширената му версия, включваща Смъртта на Пилат[9]) – и двете твърде популярни и вариативни. Тяхното наличие дава допълнителна интерпретативна дълбочина на разказа.


„Легендата за Светото дърво“ е популярно благочестиво четиво, което, както повечето произведения от подобен характер, е достигнало до нас в множество различаващи се помежду си варианти. Използваният в Ординалия вариант е сравнително доста подробен[10] и се вплита съвсем органично в първите две части на произведението. Накратко, сюжетът започва с изгонването на Адам от Рая, когато на него му се обещава „елеят на милостта”, който ще му бъде даден за утешение след неопределено време. Преди смъртта си той изпраща своя син Сет обратно в райската градина, за да донесе на умиращия си баща утешителния „елей”. Сет се връща по стъпките на прародителите (по тях нищо не расте) и там го посреща Херувимът, който пази портите. Вместо отговор на въпроса за „елея на милосърдието” Сет бива окуражен да надзърне три пъти в градината, където първо вижда голо изсъхнало дърво (дървото на познанието), около което след това различава змията, а сетне – високо в клоните – младенец, повит в пелени. Корените на дървото се спускат до преизподнята, а върхът му е в небесата. На изпращане Херувимът дава на момчето три семена от плода, който някога е опитал Адам, за да ги сложи в устата на баща си след смъртта му. Впоследствие от тези семена израстват три дървета – символ на Св. Троица – чиято дълга история преминава през Моисей, Давид, Соломон, пуска корени на Таворската планина, в Иерусалим, лекува във Витезда, става брод през Кедронския поток – докато най-сетне от тях е направен Кръстът, на който ще бъде разпънат Спасителят. (...)


 


[1] Tanner, Norman. Ages of Faith: Popular Religion in Late Medieval England and Western Europe, 2008, London, p. 119; cf. Sharot, Stephen. Comparative Sociology of World Religions: Virtuosi, Priests, & Popular Religion, 2001, New York, p. 14-15.


[2] В историята на средновековната презентативна култура на местните езици със сигурност е имало и добре образовани автори като Арну Гребан например, който е бил бакалавър по теология, Адам дьо ла Ал и други известни автори от територията на днешна Франция.


[3] „Записаните драматически произведения от този вид споделят едно пространство и една публика с проповедите, кралските прокламации, публичните екзекуции (и определено със съдебните процеси), религиозните процесии, богослужението и множество други дейности“, Symes, Carol, Towards a New History of Medieval Theatre: Assessing the Written and Unwritten Evidence for Indigenous Performance Practices, in: Twelfth Colloquium of the Société Internationale pour l'Etude du Théâtre Médiéval (SITM), 2007, http://sitm2007.vjf.cnrs.fr/pdf/s10-symes.pdf, Accessed on 19th July 2014, p. 2


[4] Всички цитирания са по Ordinalia The Cornish Ordinalia: A medieval dramatic trilogy, tr. Markham Harris, 1969, Washington, D.C. За историята, структурата и поставянето на пиесите, вж.: Bakere, Jane A., The Cornish ‘Ordinalia’: A Critical Study, 1980, Cardiff: Univ. of Wales Press. Допълнителната номерация на стиховете обаче следва по-старото билингва издание: Norris, Edwin. The Ancient Cornish Drama. Oxford, University press, 1859. vol. I and II. Internet Archive.


[5] Cox, John D., The Devil and The Sacred in English Drama, 1350–1642, 2006, Cambridge, U.K.; New York, p. 17.


[6] Cf. Aronson-Lehavi, S. “A Treatise of Miraclis Playing: A Modern English Version of a Tretise of Miraclis Pleyinge.” Street Scenes: Late Medieval Acting and Performance, Springer, 2011, p. 132: „[179] Също, доколкото е угодно Божиите чудеса да бъдат рисувани, защо да не е угодно да бъдат играни, понеже хората по-лесно могат да проумеят Божията воля и Неговите чудотворни дела, като ги играят, отколкото, ако са нарисувани? А те ще се задържат по-дълго в човешките умове и по-често ще си спомнят за тях чрез играта, отколкото чрез нарисуваното, понеже едното е мъртва книга, а другото – жива“ (курс. мой).


[7] Cf. Murdoch, Brian, Adam's Grace Fall and Redemption in Medieval Literature, 2000, Cambridge [England]; Rochester, NY, 126-127. Въпросните Biblia pauperum – Библии за бедните (т.е. за нечетящите), понякога са представлявали пищни художествени артефакти, но като цяло са варирали в своята изчерпателност и художествена стойност.


[8] В настоящия текст „легендата“ бива реферирана още и като „историята на Сет“ или „историята с елея на милосърдието“.


[9] Izydorczyk, Zbigniew S., The Medieval Gospel of Nicodemus: Texts, Intertexts, and Contexts in Western Europe ,1997, Tempe, Ariz.: Medieval & Renaissance Texts & Studies,.; Hulme, Wm. H., “The Old English Version of the Gospel of Nicodemus”, in: PMLA, 13 (1898), 457–542; James, M. R, The Apocryphal New Testament: Being the Apocryphal Gospels, Acts, Epistles, and Apocalypses, with Other Narratives and Fragments, 1924, Oxford: Clarendon Press; Tischendorf, Constantin von, Evangelia apocrypha: adhibitis plurimis codicibus Graecis et Latinis maximam partem nunc primum ... 1853, Avenarius et Mendelssohn.


[10] Cf. Fallon, Nicole, The Cross as Tree: The Wood-of-the-Cross Legends in Middle English and Latin Texts in Medieval England, Ph.D. Thesis, 2009, University of Toronto, p. 126-7; Cf. Napier, Arthur S. History of the Holy Rood-Tree: A Twelfth Century Version of the Cross-Legend with Notes on the Orthography of the Ormulum and a Middle English Compassio Mariae. Kegan Paul, Trench, Trubner and Co. Ltd., 1894. Internet Archive; Ker, N. R. “An Eleventh-Century Old English Legend of the Cross Before Christ.” Medium Ævum, vol. 9, no. 2, 1940, pp. 84–85. DOI.org (Crossref), doi: 10.2307/43626185.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2021 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org