Въпреки определените успехи на българските учени, изследващи историческото ни минало, и независимо от немалкото публикации, които се стремят да запълнят големите бели полета в мозайката на българската история, неизследваните теми продължават да заемат огромен дял в нея. Дори проблематика, върху която има десетки статии и монографии, продължава да крие много неизвестни – това е специфика на историческото познание, което не може да направи пълна възстановка на миналото, но изследва единствено следите за събитията, останали в общата памет. В полето на църковната ни история празнотите в историческото изследване са още по-големи. Миналото на България в църковно отношение крие неподозирани дълбини и богатства, които трябва да бъдат разкривани и правени достояние на сънародниците ни, особено в тези трудни и оскъдни на духовност времена, за да вдъхновяват още повече вярващите и да приобщават към Църквата онези, които се намират вън от нея.

Без преувеличение можем да кажем, че земите на днешна България не само са били осветени от проповедта на апостолите и техните ученици, но и че християнството пуска дълбоки корени тук още от първи век, а кръвта на ранните мъченици, които слабо или въобще не познаваме, е напоила тези корени толкова обилно, че дървото на Църквата ни няма да се поклати независимо от превратностите и безплодието на времето. Неслучайно Божият промисъл е отредил Българската църква да бъде начатък за всички славянски църкви, да бъде съборно определена за първата патриаршия извън древната пентархия – Константинопол, Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И понеже в Църквата случайности няма, а всичко е по промисъл и воля Божия, Сам Господ е призовал трима от своите апостоли да проповядват благата вест по нашите земи. Това са св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Филип и св. ап. Павел. В настоящата статия ще се опитаме по-задълбочено и внимателно да разгледаме дейността и свидетелствата за тази дейност на св. ап. Андрей по нашите земи.

Ние можем да изпитваме само радост и благоговение от факта, че именно първият призован за апостол от Господ Иисус Христос, св. Андрей, е един от благовестниците по нашите земи. Нещо повече, земите на днешна България – Добруджа и Тракия, са му апостолският „жребий”, затова още по-голяма трябва да бъде радостта ни от факта, че Сам Господ Иисус Христос го изпраща на проповед тук. С известно съжаление и тъга трябва да отбележим, че макар проповедта на св. ап. Андрей по нашите земи да е известен на науката факт, в българската историография няма нито едно изследване по въпроса. А темата е изключително интересна и многопластова. За сметка на това в страни като Русия, Грузия, Румъния има стотици научни разработки и публикации, които всячески се опитват да свържат историята на техните поместни Църкви с името на св. ап. Андрей, като е интересно да отбележим, че при разработването на тези въпроси неминуемо се засяга и връзката на тези земи с българите.[1] А ние, които и до днес живеем в земите, където е звучала проповедта на апостола по заповед на Самия Господ Иисус Христос, продължаваме да търсим източник за национално вдъхновение единствено във военната си история или пък в съмнителни духовни движения като това на богомилството, дъновизма и т.н., които са носители на болна мистика, а поради своята дуалистична природа са безплодни в културно и социално отношение.

Кой е св. ап. Андрей Първозвани?

Според Св. писание св. ап. Андрей е роден във Витсаида, брат е на апостол Петър и е съгражданин на апостол Филип (Иоан. 1:44; Мат. 4:18). Впоследствие живее заедно с брат си в къща в Капернаум (Марк. 1:21-29). Бащата на св. ап. Андрей и на св. ап. Петър се казвал Иона (Мат. 16:17). В по-късно време, на базата на гръцкия текст на Евангелието от св. ап. Йоан Богослов се ражда т.нар. гръцка легенда, която предполага, че бащата на апостолите Андрей и Петър се казва Йоан, а майка им Йоана (Иоан. 1:41).[2] Тук е редно да отбележим, че според новите изследвания е допусната грешка при интерпретацията на най-старото сведение, дадено от евангелист Матея. Той буквално пише: Simon Baryönä, което по-късните интерпретатори и преводачи разделят на Bar – Yönä, тоест – син на Иона. Всъщност така, както е записана думата в оригиналния текст на св. ап. Матей – Baryönä – неразделено, има значение на бунтовник, екстремист, зилот. Тоест в миналото си Петър заедно с брат си, бъдещия апостол Андрей, са участвали в съпротивата срещу Рим.[3]

Името на апостол Андрей е гръцко (Ἀνδρέας) и означава смел, мъжествен, доблестен. Гръцките имена на св. ап. Андрей, на св. ап. Филип и на други новозаветни персонажи показват колко дълбоко е проникнало гръцкото влияние и култура през този период в библейските земи.[4] Апостол Андрей бил един от двамата ученици на св. Йоан Предтеча и Кръстител, които след свидетелството на св. Йоан Предтеча последват Господа Иисуса Христа (Иоан. 1:35-40). Понеже апостол Андрей станал първият ученик на Господ, Свещеното предание го нарича Първозвани. След като прекарал един ден с Христос, св. ап. Андрей призовава и своя брат Петър да стане Христов последовател (Иоан. 1:41-42). Според свидетелството обаче на светите евангелисти Матей и Марк апостолите Андрей и Петър заедно с Йоан и Яков били рибари и по време на риболов били призовани от Господа Иисуса Христа (Мат. 4:18, Марк. 1:16). Можем да допуснем, че апостол Андрей е заемал някакво особено място сред апостолите. Основание за това ни дават някои събития, отразени в Свещеното писание. Така например при чудесното нахранване на 5-те хиляди с пет хляба и две риби апостол Андрей, изглежда, е някакъв отговорник за посетителите (Иоан. 6:8-9). Подобен пример имаме и при посещението на елините, дошли в Йерусалим за Пасха, които пожелали да видят Господа Иисуса Христа. Елините се обърнали първо към св. ап. Филип, той от своя страна към св. ап. Андрей и те заедно отишли при Господа (Иоан. 12:21-22). Апостол Андрей, заедно със светите апостоли Петър, Яков и Йоан, е участник в беседата на Спасителя на Елеонската планина (Марк. 13:3). Той присъства заедно с останалите ученици на Тайната вечеря и при явяването на Господа на апостолите след Възкресението и също така при Неговото Възнесение (Деян. 1:13). Последното известие, което имаме от Св. писание за апостол Андрей, е неговото участие в избора на 12-и апостол на мястото на Юда Искариотски и присъствието му в деня на Петдесетница при слизането на Светия Дух (Деян. 2:1).

Свети апостол Андрей и мисията му в земите на днешна България

Както отбелязахме по-горе, последното споменаване за апостол Андрей в Св. писание е в книга Деяния Апостолски. Подобно е положението и с дейността на повечето от апостолите, за чийто живот и проповед, както и за мъченическа- та им смърт научаваме от други източници извън Св. писание, много от които днес са извън каноничната литература. Фактът, че някои сведения са почерпени от неканоничната или апокрифна литература, не бива да ни смущава.[5] Тези произведения са били извадени от кръга на каноничната литература не защото съдържат сведения от географски характер, посочващи пътуванията и местата на проповед на апостолите, а защото в тях са застъпени учения, които се разминават с учението на Църквата. Един пример са сведенията за живота и дейността на Пресвета Богородица след Христовото Възнесение, които днес са широко застъпени в православната книгопис и богослужение и също са почерпени от апокрифната литература, което ни най-малко не намалява тяхната стойност и достоверност.

Най-ранното и съответно най-достоверното по отношение близостта във времето житие или описание за дейността и чудесата на св. ап. Андрей, наречено Деяния Андрееви ( Acta Andreae), е било съставено още в средата на II в.[6] За съжаление то не е достигнало до нас в оригинал. Причините за това са много, но вероятно главната е, че то има гностичен характер и попада под ударите на т. нар. Decretum Gelasianum, с който се определя кои книги са канонични и съответно добри за четене и кои апокрифни и забранени за четене.[7] Независимо от превратностите на времето то се съхранява поне до края на първото хилядолетие след Христа. От IX в. имаме свидетелството на св. патр. Фотий († 891 г.), че Деянията на св. ап. Андрей били все още цялостно запазени в периода на неговото предстоятелство на патриаршеската катедра в Константинопол.[8]

За тези Деяния Андрееви споменава Евсевий Кесарийски (265–340 г.), което означава, че по негово време те са били достатъчно популярни, но ги причислява към произведенията, дело на еретици.[9] Според специалистите св. Григорий от Тур е човекът, който е направил съкратен латински превод на тези Деяния, достигнал до нас.[10] Опит за пълна реконструкция на Деяния Андрееви прави Prieur, който на основата на гръцки, коптски, латински и арменски ръкописи счита, че е успял да възстанови текста на апокрифа.[11] Възстановеният текст показва, че в него няма елементи, които да го определят като еретически, но се застъпва краен аскетизъм, поради което ранната Църква основателно се е отнесла с подозрение към него. Този пък краен аскетизъм става причина текстът да намери широко разпространение сред манихеите.

В развитието на житийната традиция на свети апостол Андрей Първозвани още от древността възникват две направления. Първото, накратко описано по-горе, води своето начало от средата на II в. и е свързано с апокрифните Деяния Андрееви. Най-важната особеност на тази по-ранна житийна традиция е, че разкрива посоката на мисионерската проповед на ап. Андрей по един доста по-различен начин от този, който днес ни представят редица автори. Апостол Андрей, подобно на своя брат Петър (срв. 1 Петр. 1:1), се отправя към Понт (южните брегове на Черно море), като посещава Амасия, Синоп, Никея и Никомидия, Византион, Перинт, тоест той се движи на запад и след това на северозапад към днешните земи на България. Нито дума за някакво пътуване на изток, към Грузия[12], към Кавказ, Китай (съществува и такава легенда), нито пък към Херсон, Крим, Киев, че дори до Ладожкото езеро и бъдещия Валаам.[13] Не, св. Григорий ясно казва, от Мала Азия той отива в Тракия: „... Inde progressi ut venirem Thracias…” и Македония: „… et invenit ibi navem quae in Macedoniam properaret…”.[14] Различни откъслечни сведения за св. ап. Андрей ни дават също апокрифите: Евангелие от Петър (ок. 150 г. сл. Хр.), Послание на апостолите (ок. 160 г. сл. Хр.), Апостолските постановления (ок. 250 г. сл. Хр.) и др.

Втората традиция е също раннохристиянска и започва своето развитие в началото на III в. Тя е свързана с името на Ориген († 254 г.), който прави едно уточнение за мястото, където се отправя на проповед апостол Андрей. В своите коментари към Св. писание той казва, че св. ап. Андрей отива да проповядва в Скития (по-точно Малка Скития – земите на днешна Добруджа). Ориген счита, че Понт, Витиния, Мала Азия са мястото, отредено за проповед на апостол Петър, докато мястото, отредено за апостол Андрей, е Скития. Сведенията на Ориген са достигнали фрагментарно до нас, включително и през други автори, които го цитират. Оригеновото свидетелство, че Скития „... ’Ανδρέας δέ τήν Σκυθίαν...” е отредена за проповед на св. ап. Андрей, не се е запазило в оригинал. То е цитирано „Ταύτα Όριγένει κατά λέξιν έν τρίτω τόμω τῶν είς τήν Γένεσιν έξηγητικῶν σαφῶς είρηται”[15] от бащата на църковната история Евсевий Кесарийски (265–340 г.).[16]

Почти едновременно с Ориген друг голям раннохристиянски писател и светец на Църквата, св. Иполит Римски (170–235 г.), свидетелства също за Скития като област на проповед на апостола.[17] В своето съчинение За дванадесетте апостоли св. Иполит казва, че св. Андрей проповядва в Скития и Тракия: „Ανδρέας, Σκύθαις, Θράκαις κηρύξας...”.[18] От думите на св. Иполит Римски се вижда, че явно след проповедта си в Скития свети Андрей продължава своята проповед към Тракия, откъдето отива в Ахая, за да намери своята мъченическа кръстна смърт в главния град на провинцията – Патра: „... έσταυρῶθη έν Πάτραις τής Αχαΐας έπι έλαίας όρθιος, και θάπτεται ἐκεῖ”.[19] В друго свое произведение св. Иполит Римски ни дава още интересни подробности за случилото се в земите на днешна България. В съчинението За седемдесетте апостоли св. Иполит ни дава допълнителни сведения за апостолската проповед по българските земи. Там той посочва като епископ на Одесос, днешна Варна, апостол Амплий: „Άμπλίας επίσκοπος Όδύσσου”.[20] Тоест имаме косвено указание, и то още от периода I–II в. сл. Хр., че св. Андрей Първозвани е ръкоположил апостол Амплий за първи епископ на Варна. Името на апостол Амплий се появява в Свещеното писание в Посланието до римляни на св. ап. Павел: „Поздравете обичния ми в Господа Амплия” (Рим. 16:8). Ориген, тълкувайки този пасаж, нарича св. Амплий „участник вапостолското дело”.[21]

В това произведение – списък на седемдесетте апостоли на Христос – фигурират и други интересни имена. Така например там присъства името на ап. Стахий като епископ на Византион: „Στάχυς επίσκοπος τού Βυζαντίου”.[22] За апостол Стахий св. Доротей Тирски (255–362.) свидетелства, че е ръкоположен лично от св. Андрей за епископ на Византион.[23] Особен интерес за нас представляват имената на ап. Карп, който е епископ на Верит в Тракия (Верия, Верея, дн. Стара Загора)[24]: „Καρπός επίσκοπος Βηρυτού τής Θράκης”[25], както и на Зина(с), епископ на Диоспол: „Ζηνάς επίσκοπος Διοσπόλεως”.[26] Необходимо е да уточним, че историята познава няколко града, носещи името Диоспол, като два от тях са в Египет, а три в Близкия изток. Единственият град в Европа, който е познат под това име, е дн. Ямбол.[27] Понеже в текста на св. Иполит липсват уточнения, както е в случая с Верея, то по отношение на Диоспол въпросът остава отворен и има нужда от отделно и задълбочено изследване. Интересно е, че в този списък имаме имената на още няколко апостоли от седемдесетте, за които знаем от други сведения и апостолски списъци, че са ръководили епископски катедри в българските земи, но които по различни причини св. Иполит е посочил за епископи на други места. Става въпрос за св. Климент Римски, който много вероятно е бил пръв епископ на Сердика, дн. София[28], но в списъка на св. Иполит е даден като епископ на Сардиния: „Κλήμης επίσκοπος Σαρδινίας”[29], за св. Ерм, за когото имаме сведения, че е бил пръв епископ на Филипополис, дн. Пловдив[30], но в случая е даден като епископ на Филипи: „Έρμάς επίσκοπος Φιλίππων”[31]. Евхерий Лионский († 449) ни съобщава също, че апостол Андрей „с проповедта си е смекчил Скития”[32]. Свети Исидор Севилски (560–636 г.) е поредният виден църковен деец, който говори за проповедта на ап. Андрей в Скития.[33] Съществуват още доста подобни свидетелства от периода до Х в. сл. Хр., на които поради ограничения обем на настоящата статия няма да се позовем. В Римския мартиролог – Marryrologium Romanum, четем: „На 30 ноември в Патра Ахайска се чества паметта на св. Андрей, апостола, който проповядваше Евангелието на Христа в Тракия и Скития. Той бил арестуван от Проконсула Егеас и първоначално хвърлен в затвор, после тялото му нарязано и накрая разпънат на кръст. На него той живя два дни, като поучаваше хората; И като измоли от Господа да не бъде свален от кръста, той беше обграден от голяма небесна благодат, докато една светлина за кратко го обви и той предаде Богу дух”.[34]

Най-голям интерес за нашето изследване представлява Житието на св. ап. Андрей, създадено в началото на IX в. от Епифаний Монах (както и направените върху него преработки на Никита Давид Пафлагон (роден 885 г.) и на св. Симеон Метафраст (Х в.), което потвърждава, че „жребият” за проповед на свети апостол Андрей са днешните земи на България. Вековните спорове за първенството между предстоятелите на Рим и Константинопол и обвиненията от страна на Римския папа, че той като приемник на епископската катедра на св. ап. Петър има правото да бъде пръв между йерарсите на Църквата, докато Константинополският патриарх няма дори апостолска приемственост на катедрата си, провокира византийците към усилено изучаване на делото на св. ап. Андрей.[35] Епифаний Монах, един от даровитите писатели и агиографи на своята епоха във Византия, предприема едно пътуване по стъпките на апостол Андрей и на базата на събрания материал, както и на преработката на древните предания и сведения от църковните писатели, както и на съществуващия все още по негово време текст на Деяния Андрееви създава едно Житие на св. ап. Андрей, което не само добива широко разпространение, но и ляга в основата на по-късните доработки, които правят посочените по-горе от нас автори. Това житие, независимо че възниква едва в началото на IX в. (между 815 и 843 г.), съдържа в себе си възможно най-много и най-пълни сведения и описания за живота и делото на св. ап. Андрей. То е изчистено от много от фантастичните елементи, които съществуват в апокрифите и не без основание ляга в основата на православната традиция по отношение проповедта на св. ап. Андрей. Според Епифаний Монах апостол Андрей извършва от Йерусалим три пътувания. По време на първото си пътуване той, заедно с апостол Петър, посещава Антиохия, Анкара, Синоп, Трапезунд и като достига до земите на днешна Грузия, се връща в Йерусалим. Второто пътешествие е това, което представлява особен интерес за нас. От Антиохия той, заедно със св. ап. Йоан Богослов, се отправил за Ефес, където сам Господ Иисус Христос му се явил и му заповядал да отиде в Скития, където в Одесос, дн. Варна ръкоположил св. ап. Амплий за пръв епископ на града.

„Άνδρέας δε σύν τω Ιωάννη διατρίβοντες ήσαν έν τή Έφεσίων πόλει τή διδασκαλία τοΰ λόγου προσκαρτεροΰντες. Έν ή ό σωτήρ καί κύριος Ίησοΰς τω θεσπεσίω όπτάνεται Άνδρέα προτρεπόμενος αύτω θάττον τήν Βιθυνίαν καταλαβεϊν ‘Μετά σοΰ είμι, φήσας αύτω, ου έάν πορεύη, καί γάρ ή Σκυθία περιμένει σε‘. Μετά δε τό διηγήσασθαι τήν οπτασίαν τω θεολόγω Ιωάννη άσπασάμενος αύτόν ό θεόπνευστος Άνδρέας καί τούς ίδιους παραλαβών μαθητάς άνέρχεται μετ’ αυτών είς Λαοδίκειαν πόλιν τής Φρυγίας Καπατιανής. Κάκειθεν προβάς ήλθεν είς Όδυσσούπολιν τής Μυσίας. Είς ήν έπιμείνας έφ’ ήμέραις τισί καί Άππιόν τοΰνομα έπίσκοπον τοις έκεϊσε πιστεύσασιν καταστήσας, τό Όλύμπιον ΰπερβάς όρος παραγίνεται είς Νίκαιαν, κώμην ουσαν μεγίστην τής Βιθυνίας· ού γάρ ήν τότε πόλις, περιτειχισθήναι γάρ καί καλλωπισθήναι λέγεται ύπό Τραϊανού ύστερον, καί ή τών αυτόθι δέ λίμνη σμικρωτάτη, ὡς φασι, πρότερον ήν, τής αύτής κώμης έπί μήκος άπέχαυσα πολύ...”.[36]

„Андрей, заедно с Йоан пристигнал в град Ефес, където проповядвали Словото. Там (нашият) Спасител и Господ Иисус Христос се явява във видение на дивния Андрей, като го насърчава по-скоро да достигне Витиния: „Аз Съм с теб, където и да се отправиш, защото Скития те чака”. Като разказа това видение на богослова Йоан, се прости с него и като взе своите ученици, боговдъхновеният Андрей се отправи за град Лаодикия във Фригия Капатиана. И оттук, като про- дължи нататък, той пристигна в Одисупол Мизийски. Като остана в него няколко дни и постави на повярвалите епископ по име Ампион, той премина планината Олимп и отседна в Никея, което беше най-голямото село във Витиния, защото тогава той (Никея) още не беше град, защото го укрепи и украси, както разказват, по-късно Траян, и тамошното пристанище беше по-рано, както говорят, много малко, на голямо разстояние от самото село...”[37]

От това детайлно описание на проповедническия път на св. Андрей в цитирания пасаж се вижда, че след призоваването му да проповядва Словото в Скития, апостолът тръгва на север, преминава в Тракия и оттам в Скития. Крайната северна дестинация при това пътуване е град Одесуполис, Одесос, дн. Варна. Тук той проповядва известно време и успява да обърне доста хора към Христа. На новосъздадената християнска община той ръкополага за епископ ап. Амплий, който в текста е назован Ампион. В началото на нашето изследване споменахме, че проповедта на апостола не обхваща цяла Скития, която се е простирала по северните брегове на Черно море, днес Украйна и Русия, но се ограничава само до част от Малка Скития, днешна Добруджа, с най-северна точка гр. Одесос – Варна. Възражението на някои руски автори, че провинция Малка Скития е създадена едва в края на III в., по времето на император Диоклетиан, и че по времето на ап. Андрей тя не съществува, а съществува само Скития, което допуска възможността апостолът да е стигнал и до днешна Русия, няма голямо основание.[38]

Както видяхме и в другите основни цитирани от нас извори, авторите им говорят само за Скития, а не за Малка Скития, което вярно отразява епохата и административното деление в империята. Ние правим уточнението Малка Скития, защото подробното описание на Епифаний Монах конкретизира достатъчно географската област – то ни посочва точно мястото, което в по-късната административна реформа в Римската империя отговаря на Малка Скития. Дали св. ап. Андрей е достигнал и в други райони, далеч на север от Варна, не е предмет на това изследване. Използването на примери и паралели, засягащи този въпрос, в дебата в настоящата работа е само за да покаже, че различни народи и поместни църкви, за които не се е съхранила никаква конкретика по въпроса, разработват активно темата за св. ап. Андрей, за да подчертаят древното достойнство на техните църкви. Докато ние, които имаме ясни сведения за присъствието и проповедта на св. ап. Андрей по нашите земи, не проявяваме никакъв интерес към възраждането на историческата и църковна памет за това особено Божие благословие. Във Варна, в града и околностите му, където е проповядвал апостолът, няма нито един храм, посветен на св. Андрей![39]

В църковното пространство молитвената памет е тази, която предхожда и заквасва историческата памет. И ние, които претендираме да сме православни, църковни хора, трябва дълбоко да осъзнаем, че „паметта, вечната памет, динамиката на молитвеното спомняне, а не статичното изчитане на готови имена и фрази, е основен двигател и носител на Преданието”[40].

Художник: Григоре Попеску, "Св. ап. Андрей проповядва в Добруджа"

Из архива на сп. "Християнство и култура", брой 121, 2017 г.