Видяхме, че слабостта на западната култура пред лицето на новите сили, които застрашават нейното съществуване, се дължи преди всичко на загубата на вярата в нейните собствени духовни ценности и във все по-голямото отдалечаване на живота от неговите религиозните основания и източници на духовна енергия. Ако Европа иска да оцелее, ако не искаме да се поддадем на натиска на безчовечния идеал на масовото общество, движено единствено от волята за власт, трябва да открием начин да преобърнем този процес и да възстановим нашето духовно единство.

Това е проблемът за образованието в най-широкия смисъл на думата. Процесът на секуларизация на модерната култура е неделимо свързан със секуларизацията на модерното образование и преминаването на контрола върху него от Църквата и старите образователни корпорации към модерната държава. Старата система без съмнение е имала нужда от дълбока реформа. Но за съжаление тази толкова необходима реформа е била проведена в тясно утилитарен дух, без съзнание за по-дълбоките духовни и психологически фактори. Последицата е, че модерният свят е бил залят от повърхностното течение на всеобщата грамотност, разрушило старите традиции на популярната култура и повишило съзнанието за масовост на модерното общество, без обаче да успее да повиши културните стандарти или да задълбочава духовния му живот.

Без съмнение това разширяване към всеобща основна грамотност е само една от страните на модерното образование. То е съпроводено от напредък в научните изследвания и развитието на нови научни технически средства, преобразили външните условия на човешкия живот. Ала всички постижения на модерната наука се оказват безсилни да възвърнат нарушеното единство на нашата култура. Всъщност задълбочаването на научната специализация е една от причините за центробежния и разделителен характер на модерната цивилизация. Нито в науката, нито другаде в модерния свят виждаме да изниква някаква сила, способна да осъществи основната функция, която е била изпълнявана от религията в обществата в миналото като принцип на културното единство и съзидател на морални ценности.

В най-широкия смисъл образованието е просто процес, чрез който новите членове на общността са въвеждани в нейния начин на живот и мислене и чрез който са предавани както най-обикновените поведенчески модели и обноски, така и най-високите традиции на духовна мъдрост. Следователно християнското образование представлява въвеждане в християнския начин на живот и мисъл, на влиянието на което са били подвластни народите на Европа през последните повече или по-малко хиляда и двеста години. Процесът може да е бил в определени периоди интензивен, в други – повърхностен, но като цяло може да се обобщи, че няма друг случай в историята на човечеството, в който едно толкова могъщо интелектуално и морално усилие да е било устремено през множество канали към единна цел. Колкото и непълен да е успехът на това усилие, няма съмнение, че то е променило света и никой няма правото да говори за историята на западната цивилизация, без да е положил необходимите усилия за разбирането на тези цели и средства.

Но като цяло хората не са го направили. Това усилие е било пренебрегвано и от историци, и от просветители, подхождали към своя обект от различни гледни точки. Наистина открито враждебното или презрително отношение към християнската култура от страна на историци като Гибън обикновено се приема за предубедено, но за европейската култура е напълно възможно да се пише от гледна точка на националната история, при което християнската традиция остава извън общата картина, без средният читател да разбере, че нещо липсва. Въпреки че точно тази традиция заляга в основата на цялата култура от V до ХІХ век и създава стандартите за оценяване и разбиране на реалността, вдъхновили нейните най-забележителни постижения. Днес религиозното образование често се приема като нещо допълнително, което се вписва несигурно в общата образователна структура, подобно на вписването на една готическа църква в модерeн жилищен квартал. А в миналото това е била основата, върху която е изграждана цялата културна сграда и която е била дълбоко запечатана под повърхността на социалното съзнание. (…)