Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) е роден през април 1877 г. в град Керч, в семейство на фармацевт.

В 1896 г. завършва Киевската гимназия и в 1903 г. – медицинския факултет на Киевския университет. Тринадесет години работи като селски лекар. От 1917 г. е главен лекар и хирург на Ташкентската градска болница.

От 1916 г. е доктор на медицинските науки.

От 1920 г. – професор по топографска анатомия и оперативна хирургия на Ташкентския университет.

В 1921 г. е ръкоположен за свещеник. В 1923 г. – епископ Ташкентски, по-късно – архиепископ Красноярски и Тамбовски.

От май 1946 г. е архиепископ Симферополски и Кримски.

През 1945 г. е награден с медал „За доблестен труд във Великата отечествена война 1941–1945“. В 1946 г. получава Сталинска премия първа степен за научен труд по хирургия.

Три пъти е изпращан на заточение, общо за 11 години.

Има трима синове и една дъщеря, всичките са лекари. Най-големият син е професор в Лвовския университет, средният е физиолог в клиниката „Павлов“ в Ленинград. Най-малкият е асистент на професор Филатов в Одеса. Дъщерята работи в Наманганския областен здравен отдел на Узбекска ССР.

С него живеят две „племенници“ с децата си.

След пристигането си в Симферопол през 1946 г. архиепископът се опита да ме подчини на своето влияние. Така например след пристигането си не се яви лично, а изпрати своя секретар със съобщение за пристигането му в епархията. Беше му предадено да се яви лично.

Когато се яви лично, настояваше да го наричам с архиерейското му звание „владика“ или „Ваше Преосвещенство“ и т.н.

Отклоних желанието му. В началото не искаше не само да съгласува, но дори и предварително да ме информира за провежданите мероприятия по идване на духовници от други епархии, както и за назначаването, уволняването и преместването на духовници.

Едва след като отказах да регистрирам няколко свещеници, извикани от други епархии, Лука започна предварително да ме информира за провежданите от него мероприятия, при това не лично, а чрез своя секретар, което прави и до ден днешен.

След пристигането си и до края на 1947 г. проявяваше активна дейност по въпросите на медицината.

Като хирург и професор четеше доклади, лекции на лекари, консултираше санаториума за инвалиди от Отечествената война, оперираше болни и ранени, приемаше болни и т.н. Но тъй като изнасяше докладите и лекциите си по медицина в архиерейска форма, което не е съвсем нормално, му беше препоръчано да ги чете не в архиерейски дрехи, а цивилен. Лука категорично отказа да прави това.

Тогава престанаха да го канят да изнася доклади и лекции. (…)