В корпуса на новозаветните писания има две книги, в които Жертвата на Христос е видяна и осветлена в един максимално дълбок, универсален и дори космически контекст. В тях нейният характер е изтълкуван като далеч надхвърлящ случилото се в Йерусалим, на Голгота, в дните на прокураторството на Понтий Пилат и в годината, в която Каиафа беше първосвещеник (срв. Иоан. 18:13). Във въпросните книги тя по същество е разчетена като пределното изпълнение на целия религиозен път на Божия народ Израиля, на цялото (старозаветно) домостроителство на Бога в света.

Говоря за Посланието на св. ап. Павел до евреите и за увенчаващото новозаветния корпус Откровение на св. Йоан Богослов.

В първата от тези две книги Жертвоприношението на Христос е „разшифровано” по един впечатляващо разгърнат начин (в цели четири глави – от 7 до 10 включително) като завършващото „разгадаване” и – именно – пределното изпълнение на старозаветния култ, с който „избраният народ” е живял през дългите векове от сключването на „съюза” с Бога и до Христа. Във втората пред очите на тайновидеца от Патмос се отваря самото небе, за да му открие посред Престола на Бога Вседържителя потресаващата гледка на разпрострения, пожертвал се за света Агнец и триумфиращото вече завинаги богослужение на спасените от всяко коляно и език, народ и племе (Откр. 5:9) в есхатологичния наднебесен храм, по чийто образец (показан нявга на Мойсей на планината, вж. Евр. 8:5) е бил устроен давалият векове наред религиозния идентитет на стария Израил храм Соломонов. Както пише съвременният католически автор Скот Хан, „като християни евреи (каквито са били тогава ония, към които е адресирана книгата на св. Йоан) ние веднага бихме разпознали храма (Соломонов, б.м.) в описанието на Откровението за небето. В храма – така, както и в небето на Йоан – менората (видях седем златни светилника, Откр. 1:12) и кадилният жертвеник (Откр. 8:3-5) стояли пред Святая Святих. В храма четири издялани херувима украсявали стените така, както пък четирите животни прислужват пред престола на небето, описано от св. Йоан. В Откровение 4:4 двадесет и четиримата старци, на гръцки presbyteroi, възпроизвеждат двадесет и четирите смени на свещениците, които служели в храма всяка година. Стъкленото море, подобно на кристал (Откр. 4:16), е големият басейн на храма от полиран бронз, който побирал 11 500 галона”.

Както се вижда, във видението на св. Йоан Жертвоприношението на Христос е представено като отворило „входа” към онзи „наднебесен и мислен” Божий Жертвеник, чийто образ и само земно подобие е бил разрушеният вече Соломонов храм. Представено е тоест като извело един нов, универсален „Израил” с окончателния, есхатологичен „изход” от цялата история изобщо.

Но по същия начин и в своето Послание до евреите св. ап. Павел утвърждава, че Христос се е явил онзи велик първосвещеник по чина Мелхиседеков (вж. Евр. 5:5-6), който не с чужда (както старозаветните левитски свещеници), но със Своята собствена Кръв влезе веднъж завинаги в самото небе, седна отдясно на престола на величието (Евр. 8:1) и се яви пред Божието лице за нас, за да ни отвори новия и жив път към Него чрез кръвта и плътта Си (вж. Евр. 10:19), т.е. апостолът тълкува Христовата Жертва като пределното, есхатологично изпълнение на целия старозаветен култ и на цялата домостроителна роля на старозаветния Израил.

Отличителната особеност и на двете новозаветни книги следователно е дълбинното и мащабно, фундирано в цялостния библейски контекст изтълкуване на Жертвата на Христос, която, като „фокусират” на Голгота, авторите им зрат да хвърля мощна проясняваща „обратна светлина” върху цялата човешка история, явявайки се същевременно нейният всеразрешаващ „есхатон”.

За изследователя представлява интерес обаче и забележимо различният подход, избран за въпросното тълкуване от автора на Послание до евреите, от една страна, и от тайновидеца от Патмос, от друга, който кристализира в две буквално „допълнителни” една спрямо друга „херменевтики” на Христовата Тайна. (…)