Теофан Критски (Θεοφάνης ὁ Κρής) е агиограф от ХVІ век, смятан за най-важен представител на т.нар. Критска иконописна школа. В науката е прието, че тя е оформена на остров Крит скоро след като там намират убежище зографи от Константинопол, Пелопонес и др., след като Гърция пада под властта на османците (1453–1600). Именно тези зографи донасят на остров Крит високите образци на столичното изкуство на Константинопол и по-късно ги смесват с реалистичното ренесансово изкуството на Запада. Със своята дейност те превръщат остров Крит в голям художествен център. Известни и ценени са имената на много майстори зографи от тази школа. Сред тях са Антониос Критски, ученик на Теофан, Франкос Кастеланос, Андреас Рицос, Михаил Дамаскинос и много други.

Теофан Критски се ражда в Хандака (Ираклио), Крит, в края, или по-точно, през седемдесетте години на ХV век като Теофан Стрелицас-Батас. Той произхожда от занаятчийска фамилия на иконописци от Пелопонес, които се преселват в тогавашния венециански Крит от стария византийски град Мухли (Μουχλί), станал вече част от завладяната от осоманските турци Елада. От един надпис в храма „Св. Николай Анапавса“ (Ἅγιος Ἰωάννης ὁ Ἀναπαυσᾶ) в Метеора, където Теофан е работил през 1527 г., знаем, че неговото фамилно име е било Стрелицас (Στρελήτζας или Στρελητζᾶς). Със същото фамилно име са упоменати и неговите синове Симеон и Неофит в документи от о. Крит, които датират от 1560 г., където за Теофан вече се говори като за покойник. От същите документи става ясно, че в зряла възраст той е приел монашеско пострижение, най-вероятно след смъртта на съпругата си. Със сина си Симеон Теофан рисува през 1546 г. в манастира Ставроникита в Света Гора-Атон (виж сн. 1, 2, 3). По-късно през 1573 г. вторият му син Неофит, който става и монах, заедно с друг свещеник от остров Крит на име Кириадзис, изписват митрополията „Успение Богородично“ в Каламбака. От надписа върху последните стенописи там знаем и друго фамилно име или прякор на рода на Теофан – Батас (Μπαθᾶς).

Теофан изучава църковна живопис в занаятчийските ателиета на остров Крит. Както споменахме вече, поствизантийската църковна живопис, като главно занимание в художествения живот на завладените християни на Балканите, претърпява постепенни промени и достига своя пълен разцвет през ХVІ век именно на остров Крит. През втората половина на ХV век Критската школа вече е оформена и се радва на стабилни традиции. Изследователите смятат, че основата на тази школа се намира в консервативно течение в иконографското изкуство от т.нар. Палеологов ренесанс (ХІІІ–ХІV век). Най-важни паметници на това течение са стенописите от Мистра в Пелопонес, най-вече от църквата „Богородица Перивлептос“, също така тези от Кахрие Джами (манастира Хора) в Константинопол и разбира се, от о. Крит, където след падането на Константинопол (1453 г.) идват доста интелектуалци и хора на изкуството от столицата, с което се дава тласък на местното изкуство и образование. Една от основните особености на т.нар. Критска школа е влиянието на техниката на изписване на детайлите на преносимите икони върху техниката на изписване на стенописите, по-точно техните завършващи детайли и последни щрихи. Особеното е, че на самия о. Крит нямаме запазен нито един цялостен стенопис, дело на някой от майсторите, числящи се към тази школа. Единствено изключение може би прави малкият храм в село Света Параскева Амарийско, изписан през 1516 г.  (…)