АНГЛИКАНО-ПРАВОСЛАВНИЯТ ДИАЛОГ

Процесът на сближение и преговори за съединение между Англиканската и Православната църкви е добре познат и разработен в международната богословска литература и историография. За съжаление той е слабо известен на българската публика. Затова и настоящата статия има за цел да се спре по-конкретно на англикано-православния диалог от втората половина на ХХ в., маркирайки най-важните аспекти и събития, свързани с него. Предвид обема на публикацията, не е отделено специално внимание на взаимоотношенията между Англиканската църква и БПЦ, както и на отражението на процеса на сближение между църквите в България. Диалогът преминава през няколко етапа и фази: подготвителен етап (1966–1972), характеризиращ се с предварителната дейност на Всеангликанската и Всеправославна комисии; първа фаза (1973–1978) и втора фаза (1980–1984), свързани с конкретната работа на Смесената англикано-православна комисия за богословски диалог. Проведените през тези години богословски дискусии спомагат да се установят и конкретизират както допирните точки, така и темите, по които съществуват непреодолими различия.

*          *          *

След продължилия повече от два века период на опознаване, установяване и затвърждаване на контакти, протичащ с различен интензитет в зависимост от степента на богословските разговори и политическата конюнктура, именно през втората половина на ХХ в. настъпват необходимите условия за започване на същинския диалог между Англиканската и Православната църкви. Икуменическата активност на Вселенския патриарх Атинагор, избирането на Йоркския архиепископ Майкъл Рамзей за Кентърбърийски архиепископ, променената политика на комунистическите ръководства от Източния блок относно участието на православните църкви в икуменическото движение и мeждурелигиозния диалог и препотвърдената готовност на останалите православните църкви за диалог с Англиканската църква са ключовите фактори, спомогнали в началото на 60-те години да се създадат необходимите условия както на Запад, така и на Изток за задълбочаване на англикано-православното сближение.

В началото на май 1962 г. Кентърбърийският архиепископ Майкъл Рамзей официално посещава патриарх Атинагор, поставяйки начало на замислено установяване на директни и лични контакти с предстоятелите на Православните църкви, целящо активизиране на англикано-православния диалог. Характеризирайки Вселенската патриаршия като „сърце и център на православието”, той избира именно нея за своя първа визита. По време на посещението си той акцентира върху „горещото желание” на Англиканската църква „да се постигне единство със Св. Православна църква”. За неговото осъществяване архиепископ Рамзей предлага възобновяване на догматичните разисквания чрез учредяване на една смесена англикано-православна комисия, в която влага надежда, че ще избегне характерните за миналото „протакания, отлагания и разочарования”. В своя отговор патриарх Атинагор набляга на значимостта на самото посещение на главата на Англиканската църква, сравнявайки го с „нова духовна пролет”, която ще създаде „нови предпоставки и връзки за още по-голямо сближение и по-тясно сътрудничество между всички църкви”.

Във връзка с посещението на архиепископ Рамзей още на 9 май 1962 г. Комисията по общохристиянските въпроси при Вселенската патриаршия изготвя подробно изложение, по един екземпляр от което патриарх Атинагор разпраща до поместните православни църкви. Уведомявайки ги за изразеното от архиепископ Рамзей желание за създаване на смесена богословска комисия, е поискано мнението на всяка една от тях, „за да го имаме предвид и се съобразим с него при нашите по-нататъшни отношения с Англиканската църква”.

Като продължение на следваната от архиепископ Майкъл Рамзей политика на установяване на директни и лични контакти с главите на източноправославните църкви, включително и от социалистическия лагер, е неговото посещение от 29 юли до 3 август 1962 г. в Съветския съюз. По време на разговорите в Москва двете страни декларират общия си стремеж към взаимно сближение и единение, но и осъществяване на сближение между цялото Източно православие и цялата Англиканска общност. За целта в комюникето относно срещата се изразява желание да бъде образувана съвместна всеправославна и всеангликанска комисия, в която да вземат участие всички православни и всички англикански църкви. Изказано е и пожелание богословските обсъждания между отделните поместни църкви и Англиканската църква да продължат и за в бъдеще.

Стремежът към задълбочаване на диалога е препотвърден отново две години по-късно, през 1964 г., по време на визитата на патриарх Алексий във Великобритания, ставайки първия предстоятел на РПЦ, посетил страната. Констатирайки добрата воля от страна и на двете църкви и стеклите се благоприятни обстоятелства, патриарх Алексий декларира „много сериозното значение”, което РПЦ придава на изясняване на действителните перспективи на сближението между Православната и Англиканската църкви „по пътя към единство на вярата”. Припомня и непроменената позиция на РПЦ, че „въпросът за вероизповедните отношения… в цялост трябва да се разреши при участието на цялата Православна църква и цялото Англиканско изповедание”. За целта е необходимо всяка от страните да създаде специални богословски комисии, в които да бъдат представени всички църкви от съответното изповедание. Затвърдените връзки на патриарх Алексий с архиепископ Рамзей и успехът на посещението като цяло често са наричани в английската историография „най-високата точка на хармония между Кентърбъри и Москва”. (…)