На срещите си от 24 и 25 май 2016 г. йерархията на Еладската църква по право и с отговорност изучи текстовете, възприети от предсъборните всеправославни конференции и срещите на приматите, в допълнение към решението и предложението на Постоянния Свети синод. Като взе под внимание параграф 11 на Организацията и работната процедура на Светия и Велик събор, тя реши да излезе с предложения, изменения, поправки и допълнения, които бяха представени в предписания срок на компетентния всеправославен секретариат на Светия и Велик събор.

ii. Личност и човек

Решението на йерархията беше да се замени изразът „човешка личност“ в този и други параграфи с понятието „човешко същество“, за да се установи единна терминология и текстова последователност. Така:

„Предложено беше да се замени фразата „Ценността на човешката личност…“ с фразата „ценността на човешкото същество“ в параграф А1, фразата „представата за човешката личност“ с фразата „представата за човешко същество“ в параграф В3, и фразата „на човешката личност…“ с фразата „на човешкото същество“ в параграф С1 на същия текст.“

Интерпретативен коментар

В текста отпреди 2014 г. терминът „човешка личност“ беше открито идентифициран с богословския и библейски термин „по образ и подобие“. По този повод той споменава:

„Наистина, в течение на периода на своя исторически живот православието е служило с консистентност, последователност и усърдие на величието на човешката личност в абсолютния и универсален смисъл, с който това е било свързвано в контекста на християнската антропология. Човешкото същество, като връх и сума на божественото творение и като сътворено по образ и подобие на Твореца, е за Православната църква цялото съдържание на нейната мисия в света и историята на спасението“.

Но новият текст говори за „най-високата ценност на човешката личност“ без подобна яснота. Веднъж само той реферира към образа, без препратка към подобието, което означава, че думата „личност“ за „човешкото същество“ се отдалечава от богословието и е по-близо до съвременната екзистенциална и идеалистична философия.

Особено трябва да се отбележи, че терминът „личност“ е отнесен от Отците към Триединния Бог, докато за хората се използва библейският термин „човешко същество“ (anthropos), с уточнението, че човешките същества са сътворени по образ и подобие на Бога.

Апостол Павел пише: „защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра [‘hypostasis’]“ (Евр. 3:14). От това място става ясно, че ипостасата се разглежда като пребиваване в образа и подобието. Това е т.нар. „ипостасен принцип“. Но когато ипостасата-личност се интерпретира единствено като пребиваване в образа без пребиваване в подобието, тогава има проблем.

Съвременната западна философия употребява термина „личност“ и за човешките същества. Но това се разглежда според принципа на персонализма (във философски, психологически и екзистенциален смисъл) и отпадането на човечеството от богословското понятие за пребиваване в образа и подобието на Бога. За съжаление този западен персонализъм беше донесен в православното богословие от някои.

Още повече че терминът „човешко същество“, „човек“ (anthropos), е утвърден на всички езици, докато личност се възприема по различни начини, или в смисъл на маска, или в смисъл на психология и логика, или пък в смисъл на свобода на съществуването, или от гледна точка на немския идеализъм, или в смисъл на волунтаризма, или в социологически смисъл.

В добавка, думата „личност“ за „човека“ може да бъде разбрана по различни начини на различните езици.

Трябва да се подчертае, че по протежение на документа двата термина, „човешко същество“ и „човешка личност“, са използвани взаимозаменимо. Терминът „човек“ е използван около 70 пъти, а терминът „личност“ или „човешка личност“ е използван 7 пъти. Също, там, където текстът се позовава на човешката личност според Отците, цитираните патристични места реферират към човека, а не към личността. (...)