ЙЕРОМОНАХ ДИОНИСИЙ ОТ ФУРНА – ИКОНОПИСЕЦ И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ДЕЕЦ
Макар и за широката публика неговото име да не говори много, тези, които сериозно са се посветили на иконографското изкуство, познават неговата ерминия „Изяснение на рисувателното изкуство” (Ἑρμηνεία τῆς ζωγραφικῆς τέχνης), която е основополагаща за всички по-сетнешни ерминии и представлява едно възрожденско завръщане към византийските иконографски образци и техники. Тази ерминия, разбира се, е оказала своето силно влияние и върху българските ерминии от ХІХ век. Все пак нека отбележим, че българските, както и много гръцки възрожденски художници тръгват по пътя на влияние от Запад и привнасят редица барокови елементи в своята „възрожденска иконография”, която се превръща в странна еклектика, която не следва наложилия се в Преданието източноправославен стил, носещ своята характерна богословска идейна зареденост (сн. 1). В противовес на тази тенденция работи именно иеромонах Дионисий. За него можем да кажем, че той представлява едно направление през ХVІІ–ХVІІІ век в Света гора-Атон, което се опитва и в крайна сметка успява да възроди оригиналното и богословски издържано иконографско изкуство от късновизантийската епоха.
Иеромонах Дионисий е роден през 1670 г. във Фурна, Аграфон, окръг Евритания, област Етолия, в семейството на свещеник Панайотис Халкяс. Неговото светско име не е известно. Неговият житиеписец и духовен наследник Теофан свидетелства, че той е бил принуден още на дванадесетгодишна възраст да се издържа сам и да си търси препитание в Канстантинопол (Истанбул), където останал четири години. След престоя си в столицата на отоманската империя, през 1686 г. „по Божие вдъхновение” се отправил към Света гора и се настанил в една келия в Карея – централното селище на Светогорската монашеска република. Не е ясно дали в родната си Фурна е посещавал училище, но на Света гора той успява да учи задълбочено не само църковна, но и светска книжнина и най-вече да се занимава задълбочено с рисуване, и то използвайки древни образци и теоретически извори за иконографията. Вероятно не е имал възможност да се обучава при голям майстор, а по-скоро сам е търсил писмени извори и изрядни образци от късновизантийската епоха. Все пак едва ли е бил съвсем неук в това изкуство, тъй като иконите и стенописите му се отличават с висока естетическа стойност и завидно изпълнение от техническа гледна точка.
Все пак той сам споменава как дълго време просто е прерисувал образците на известния византийски художник Мануил Панселинос, докато започне сам да съставя образи. С течение на времето толкова напреднал в това изкуство, че около него започнали да се събират и ученици.
През 1701 или 1711 г. Дионисий организира със собствени пари цялостно обновяване на келията си и възстановяване и изписване на параклиса „Св. Йоан Предтеча”. Вероятно в това му начинание са помагали неговите ученици. (...)