СТАРОЗАГОРСКИТЕ (ВЕРИЙСКИ) МЪЧЕНИЦИ ЗА ХРИСТА: 40-ТЕ ДЕВИЦИ, ДЯКОН АМОН И КЕЛСИНА

Българските земи са сред първите, огласени от проповедта на апостолите и техните непосредствени наследници. Те са обилно напоени с кръвта на хиляди мъченици, чиито имена не знаем. Бидейки вече небесни жители, тези хора – удивителни мъже и жени, продължават да бъдат свързани и със своята земна родина, а ние днес сме благословени да живеем по осветените от техния подвиг земи. Убедени сме, че не става дума само за историческа памет и приемственост, но съществува и духовна връзка между християните, подвизавали се на едни и същи места. Тази връзка е преди всичко молитвена – всички просияли в святост Христови ученици се застъпват за новите християни в Църквата, които сега полагат духовен труд за постигането на Божието царство. От своя страна и ние, днешните християни, имаме нужда от молитвеното общуване с тях. В нашия живот винаги има неминуеми моменти на Божия намеса, когато виждаме ужаса на своето жалко съществуване, когато осъзнаваме безсилието на своята сила, когато всичко илюзорно, към което цял живот сме се стремили, се разпада и когато с боязън и трепет, но и с надежда се обръщаме към Бога. Именно тогава, когато не ни стига дръзновение и вяра да получим търсенето, ние се обръщаме за помощ към Неговата Майка и към Неговите приятели, които любовта към Него е обожила. Мъчениците са най-ярките свидетели за тази любов. Неслучайно древната Църква е постановила в основите на Светия престол или във вместопрестолието – антиминса, да се влагат мощи на мъченик. Забележете – не на светец, не на преподобен, а именно на мъченик. Причината е, че техният подвиг, заради който са получили венци на славата, е най-близък до жертвената смърт на Кръста на Божия Син.

 

В следващите редове ще се спрем върху житието на едни изключително популярни във Византия мъченици, подвизавали се през ІV век в нашите земи и по-конкретно във Верия, днешна Стара Загора, един от най-древните градове и голям раннохристиянски център. За хилядолетната история на Стара Загора свидетелстват многобройните имена, които градът носи през вековете: Августа Траяна, Верия, Верея, Берое, Боруй, Иринопол, Ески Загра, Железник. В тази статия за първи път ще осветлим паметта на св. дякон Амон (Άμμών), св. Келсина (Κελσίνα) и светите 40 девици постници от Верия, дн. Стара Загора. Култът към тях е бил изключително популярен както във Византия, така и на Запад, и до днес техният празник – 1 септември, е един от големите църковни празници в Гърция. Но у нас, където мъчениците са се родили, подвизавали са се и са извършили неимоверни чудеса, животът им не се познава, тяхната памет не се чества. Надяваме се с тази статия и по техните свети молитви споменът и молитвената памет за тях да бъде възстановена и те отново да намерят своето достойно място в календара на Българската православна църква.

 

До нас са достигнали едно пространно (Μαρτύριον τών άγιων σαράκοντα γυναικών καί

τού άγιου Άμμών) и едно кратко житие на светците (Μαρτύριον τών άγίων μ' μαρτύρων γυναικών καί άσκητριών καί Άμμου διακόνου αύτών.). Текстовете на тези две основни и най-ранни жития са публикувани от големия изследовател и учен, боландиста И. Делайе. Въз основа на тези две жития по-късно са се появили множество кратки синаксарни жития. (…)