ПРАВОСЛАВНАТА ИДИЛ (ВСЕ ОЩЕ НЕЗАБРАНЕНА В РУСИЯ)
Със започването на новия политически сезон в Русия страстите около филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учител се разгорещиха до краен предел. От църковно-обществения дневен ред те успяха да изтласкат всички останали сюжети, включително осмислянето на уроците от 100-годишнината на революцията.
И ако по-рано тези страсти кипяха само на хартия (и в интернет), то от края на август те буквално пламнаха – в прекия смисъл на думата. Първо беше неуспешният опит за подпалване на студиото РОК на Учител в Петербург, последва сравнително „успешното“ подпалване на кинозала в Екатерининбург и накрая – подпалването на автомобили пред московския офис на адвоката на Учител. Всеки път отговорността за тези престъпления поемаха противниците на „Матилда“.
За неизбежното „огнено пречистване“ на руската земя от „Матилдината сквернота“ предупреждаваха активистите на полуанонимната „Християнска държава Света Рус“ (наименованието явно е заимствано от „Ислямска държава на Ирак и Леванта“, забранена в Русия терористична организация). Но правоохранителната система, толкова чувствителна към всеки намек за екстремизъм в социалните мрежи, не „забелязваше“ толкова явните призиви към насилие и предупреждения за подготвяни престъпления.
Подобно демонстративно бездействие ни принуждава да направим неприятен извод: свидетели сме на политтехнология, насочена да „неутрализира рисковете от 17-а година“, която се осъществява с метода на „управлявания хаос“.
Ролята на „лице на кампанията“ е поверена на Наталия Поклонская, която Кремъл с „болшевишки темпове“ направи първо прокурор на Крим, а по-късно – федерален политик. Непосредствено преди преместването си в Москва Поклонская започна да демонстрира някаква хиперболизирана любов към царя мъченик Николай II.
„Непрецизните“ методи на работа вече сблъскаха депутатката с Московската патриаршия: първият път, когато тя провъзгласи „мироточенето“ от бюста на царя пред сградата на прокуратурата в Симферопол, а втория път – когато заяви за отлъчването от причастие на началника на администрацията на президента на Руската федерация, председателя на Държавната дума и други чиновници, присъствали на закрита прожекция на „Матилда“ в началото на юни. Според Патриаршията не е имало нито „мироточене“, нито пък отлъчване.
Поклонская обича да подчертава връзката си със своя старец изповедник – един от лидерите на „царебожническото“ движение в РПЦ, схиархимандрит Сергий (Романов) от Средноуралския манастир на Екатерининбургска епархия.
Попаднала в тази среда, неофитът Поклонская, слабо запозната с православното вероучение, доверчиво възприема основните догмати на „царебожието“, отличаващи го от традиционното православие: учението за това, че Николай II е „Христос Господен“, изкупил греховете на руския народ, поради което пък притежава особена природа, чиста от греха, а Русия е Царството Божие на земята, „удържащо“ целия свят от приемането на антихриста и погибел. Докато за повечето руснаци традиционното православие се асоциира с патриарх Кирил и йерархия, потънала в разкош, във всичко подкрепяща властта, именно „царебожието“ се оказва здравата и патриотична „народна“ вяра, противостояща на лицемерния църковен официоз.
Разбира се, духът на агресия и ксенофобия винаги е намирал място в руското православие, редом до духа на любовта и милосърдието. (…)