НАЧАЛОТО НА РЕФОРМАЦИЯТА: ВЪПРОСИ И ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ

На 31 октомври 2017 г. се навършват 500 години от началото на Немската реформация, предизвикало драматичното разделяне на Западната църква с нестихващи дебати и взаимни обвинения между католици и протестанти в опорочаване на Христовото учение и деформиране облика на Църквата. Протестантският клон на западното християнство отдавна се готви за тържествено честване на тази годишнина с различни форуми и инициативи. Това е разбираемо с оглед на традиционния фокус, който протестантизмът поставя върху разказа за августинския монах Мартин Лутер (1483–1546), който поставил листата със своите 95 тезиси на входната врата на витенбергската църква „Вси светии”, критикувайки продажбата на индулгенции като средство за опрощение на греховете. Протестантската традиция е възприела този разказ като исторически факт и му отдава огромно историческо значение. Статистиката показва, че германците, които в по-голямата си част са протестанти, издигат случая с поставянето на Лутеровите тезиси върху витенбергската църковна врата на трето място по значимост в своята богата на събития история. Следователно датата 31 октомври 1517 г. може да бъде смятана като един от крайъгълните камъни в историческото, религиозно и културно развитие на немския народ. И както една сграда би изгубила целостта и стабилността си, ако един от нейните ъгли бъде разрушен, така и немската история изобщо и историята на протестантизма в частност биха били сериозно накърнени, ако се окаже, че разказът за 95-те тезиса, изложени по някакъв начин от реформатора на показ, е един пореден фалшификат с апологетични намерения. Колкото и странно да звучи това, подозрението за „скалъпване” на такъв сюжет от защитниците на протестантизма има вече половинвековна история. Римокатолическият църковен историк Ервин Изерло (1915–1996), дългогодишен професор в университетите в Трир и Мюнстер и германец по произход, оспори автентичността на традиционния разказ, според който на 31 октомври 1517 г. Лутер обявява желанието си за публичен дебат с продавача на папски индулгенции Йохан Тецел. От момента на публикуването на книгата на Изерло Лутер между реформа и реформация (1966) до сега на академично и по-популярно ниво се разгаря нестихващ дебат доколко основателно е становището на римокатолическия автор. Друг съвременен римокатолически автор, д-р Франц Посет, също е на мнение, че е напълно вероятно Меланхтон, а също и Лутеровият секретар Георг Рьорер да са „изфабрикували” сюжета за „заковаването” или „поставянето” на 95-те тезиса на вратата на витенбергската църква „Вси светии”.

Справедливостта обаче изисква да посочим, че хронологично дебатът около действителната дата за „публичното оповестяване” на 95-те тезиса започва в академичните среди на немските лутерани преди критичния анализ на проф. Изерло. През 1957 г. лутеранският историк Ханс Фолц пръв изразява съмнение това да се е случило на 31 октомври, като сочи за действителна дата 1 ноември 1517 г. Веднага предложението на Фолц е оспорено от видните лутерански познавачи на живота и делото на реформатора Курт Аланд и Хайнрих Борнкам. Макар и да продължава с нови публикации, дискусионният проблем тук е на академично ниво и се свежда до схващането кога всъщност трябва да се приема започването на празника Вси светии, с който се свързва противопоставянето на Лутер на продажбата на индулгенции. Това, което Ервин Изерло обаче прави десетилетие по-късно, е да използва академичната арена на дебата за пропагандна цел, омаловажавайки историчността на традиционното начало на Реформацията. Както ще се убедим, надявам се, в насоката, очертана от Изерло и приемниците на неговата „легендарна” теза, личи повече намерението да се подрони авторитета на първите Лутерови биографи, които споменават датата 31 октомври и случилото се „поставяне” на 95-те тезиса по някакъв начин във Витенберг. Ако тези данни се окажат „неверни”, т.е. „съчинени”, то това би хвърлило тежка сянка върху автентичността и действителните подбуди за началото на Немската реформация.

В настоящата статия ще представим тезите на покойния католически проф. Ервин Изерло и неговия колега д-р Франц Посет, както и някои от най-сериозните възражения срещу тях. Ще разгледаме някои от наличните документални данни, свързани с продажбата на индулгенции от доминиканския монах Йохан Тецел, предизвикала неодобрението не само на Лутер, но и на голяма част от съвременното му германско общество. Ще направим опит да анализираме опорните точки на двете противопоставящи се мнения – „за” и „против” публичното оповестявяне на 95-те тезиса на витенбергската църковна врата – и ще потърсим отговор на въпроса доколко такъв горещ дебат може да се отрази неблагоприятно върху значението на реформаторското дело в църковната и гражданска история. (…)