ТЕЗИ ТВОИ ДАРОВЕ. Репортаж от Седмицата на православната книга

В началото на новата църковна година – от 4 до 10 септември – за 19-и път във Варна се проведе единственият по рода си форум у нас, посветен на християнската литература. Църквата и младите, така бе формулиран тематично фокусът на тазгодишната Седмица на православната книга, но не за първи път в центъра на варненския форум се оказа по-скоро въпросът за Евхаристията.

Сред най-очакваните гости бе архимандрит Захариас (Захару) от манастира „Св. Йоан Кръстител“ в графство Есекс, Великобритания. Духовно чедо на стареца Софроний (Сахаров), основателя на манастира, и сам години наред духовник в тази обител, архимандрит Захариас е следвал богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж и в Богословския факултет на Солунския университет, където получава докторска степен. Известният духовник изнесе пред варненската аудитория няколко беседи – за Евхаристията и молитвата на сърцето, за благодарението като аскетически опит, за душевното и духовно униние. Той определи светата Литургия като „знаме на благодарността ни към Бога“, тъй като в нейния център е пресъздаването на жертвата на Единородния Син Божи за спасението на света, а това е основната тема на нашето благодарение. „В най-важния момент на светата Литургия, когато се извършва претворяването на честните дарове в Тяло и Кръв Христови, хорът пее и изрича от наше име три пъти думи на благодарението и само веднъж на прошението: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме и на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се Боже наш”. И това е така, защото онова, за което трябва да благодарим на Бога, е много повече от онова, за което трябва да Го помолим. Той вече всичко е извършил за нас. Остава само едно нещо, което трябва да направи – възкресението на телата, което ще извърши в деня на Своето славно Второ пришествие“.

Според архимандрит Захариас обаче има и един неповторим дар, който ние принасяме на Бога на светата Литургия, и това е нашето покаяние, молитвата ни, цялата духовна работа, която извършваме тайно в своя личен живот. Ние принасяме на Бога плодовете на този труд и това е нашият духовен дар, който влагаме в честните дарове, които свещеникът отдава, казвайки: „Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко”. Тогава и нашият духовен дар, върху който сме се потрудили насаме, се издига нагоре към Бога. И колкото повече неща е обхванала нашата молитва в „скришната ни стая“, върху толкова повече неща ще дойде Божието благословение. Ако вложим в този духовен дар целия си живот, тогава и Бог, Който освещава даровете и ги претворява в Тяло и Кръв Христови, ще вложи в тези дарове целия Свой живот, Светия Дух. Така на светата Литургия се извършва едно голямо чудо – човекът успява да замени своя малък, краен живот с безкрайния живот на Бога. Ние принасяме на Бога малки тленни дарове, а Той ни дарява нетленни и вечни блага. Тази замяна на животи – на живота на Божия народ с живота на Бога – е най-великото чудо, което познава мирозданието.[1]

В една от беседите си архимандрит Захариас засегна темата за унинието, което според него бива два вида – душевно и духовно. Симптом на душевното униние е липсата на желание да се извършват всекидневните задължения и дейности. По-опасно обаче е духовното униние, което е равнозначно на духовна леност, на отказ от мисъл за вечния живот и за нашето спасение. А спасението е всъщност общение в благодатта, която е дадена на всички светии. И тук е голямата ценност на Литургията – в нея ставаме съпричастни на една голяма общност от светии. Бог знае, че никой от нас не може да приеме абсолютно всички дарби на Духа, затова едно колективно тяло – Тялото на Църквата, е приело всички тези дарби. За нас е достатъчно да придобием един малък дар от всички тези дарове. „Знайте, че всяко нещо, за което благодарим на Бога, става наше. И ако благодарим на Бога за Неговите страдания, които Той претърпя на Кръста за нашето спасение, плодът на това спасение става наш. Това е смисълът на нашата Литургия. Благодарението в Литургията е толкова мощно, че ние излизаме от нея като хора, които сякаш сънуват… Ако искаме да преодолеем унинието, в никакъв случай не трябва да се отделяме от общността на Църквата.“

На Евхаристията, която е „благодарствено събрание, събрание, което благодари за това, че е дошъл краят на края“, бе посветена и беседата на проф. дфн. Калин Янакиев, който представи най-новата си книга Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания (издание на Фондация „Комунитас“). Изказването на известния български философ и църковник пред варненската аудитория бе особено емоционално и запомнящо се. (…)

 

[1] Беседата „Благодарението като аскетически опит“, която архимандрит Захариас изнесе по време на Седмицата на православната книга в Енорийския център при храм „Св. архангел Михаил“ във Варна, е публикувана в бр. 125 на сп. Християнство и култура.