1932 година е белязана от големи скърби и неизречима Божия благодат.

В Сръбското подворие, където настоятелят о. Серафим Битюков по това време отсъстваше, служеха двама свещеника: протойерей о. Димитрий Крючков и йе­ромонах о. Йеракс Бочаров, бивш монах от св. Троице-Сергиевата Лавра. Често идваше да се помоли о. Алексей Крючков, бивш служител в този храм. В 1928 г. той е арестуван и след излежаването на заточението се заселва в Киржач.

През втората седмица от Великия пост о. Иеракс замина в Казахстан да при­частява заточените там сестри, които бяха служили десет години в храма. Олга Ивановна беше регентша, а Пелагея Ивановна – певица. В 1931 г. те бяха аресту­вани за принадлежност към „култа” и заточени в гр. Ауелита, сегашен Джамбул.

О. Димитрий сам извършваше богослужението.

Тази година Благовещение се случи в четвъртъка на неделя Кръстопоклонна. Във вторник вечерта о. Димитрий, след прочитането на великото повечерие, извършваше предпразничната утреня. Заедно с него се молеше о. Алексей. Има­ше малко хора. Храмът, потънал в полумрак, имаше великопостен вид. В края на службата през вратата влезе висок непознат мъж и се спря на прага, близо до сандъка със свещите. Веднага го забелязаха, тъй като в малкия храм всички се познаваха, макар и само по лице. Обзе ни тревожно чувство. Клисарката – една почтена старица – настръхна зад свещите. Службата свърши, а човекът не си тръгваше. Предупредиха свещениците. След края на службата хората не си тръгнаха. Стоеше и непознатият. Обстановката стана напрегната. Накрая високият мъж се обърна към свещарката:

– Кой служи тук? – попита я.

Мария Дмитриевна отвърна:

– О. Димитрий Крючков.

– Трябва да поговорим с него.

И търпеливо зачака.

И най-сетне, накрая, свещениците излязоха от олтара. Всички присъстващи зам­ряха. А този така чужд и неуместен тук човек учтиво се обърна към о. Димитрий:

– Батюшка, вие отдавна ли служите в този храм?

О. Димитрий му отговори.

– Трябва да дойдете с мен.

– Къде? – попита о. Димитрий.

– На Лубянка. Но вие не се безпокойте. Трябва само нещо да изясним.

– Сега веднага ли трябва? – попита о. Димитрий, – Работата е там, че в ол­тара имам св. Дарове. Трябва да ги потребя. Мога да дойда и утре. Да не би да избягам – усмихна се той.

– Днес трябва да дойдете. Но вие не се безпокойте. Ще се върнете.

След това се обърна към о. Алексей и той обясни, че никъде не служи, а е дошъл само да се помоли. Свещениците отидоха зад завесата, където се преобличаха, а непознатият отново се обърна към Мария Дмитриевна. (…)