Въвежда ли Бог в изкушение? Едни твърдят: шестото прошение в „Отче наш“ трябва да се промени. Други отвръщат: в никакъв случай! Преглед на дебатите в немскоезичното пространство.

Новият превод на шестото прошение в „Отче наш“, въведен във Франция в края на 2017 г., разпали богословски дискусии в немскоезичните медии. Въпреки че папата поддържа новия френски превод, в немскоезичното пространство малцина желаят промяна. Влиятелни представители на Католическата църква в Германия се обявиха срещу френския превод, сред тях – епископът на Регенсбург Рудолф Водерхолцер, йезуитът Клаус Мертес, теологът от Университета в Бохум Томас Зьодинг и др.

Професор Зьодинг посочва, че Бог не изкушава, а прошението изразява вярата на молещия се в Бог. „Прошението не иска да подтикне Бог към нещо, което Той без друго прави и желае. То се стреми по-скоро да разпознае Божията воля и състрадание“, обяснява той пред мюнстерския църковен вестник Кирхе унд Лебен.

Впоследствие против новия превод се изказаха председателят на Германската епископска конференция кардинал Райнхард Маркс и председателят на Литургическата комисия Щефан Акерман, епископ на Трир. Кардинал Маркс, който вече бе разговарял в Рим с папата, подчерта пред журналисти, че не е нужен нов превод, а с критичното си мнение Франциск „не е давал наставление за промяна“. Трябва само текстът да се интерпретира по-добре. И епископ Акерман пледира за запазване на израза, защото иде реч за превод, съвпадащ с гръцкия оригинал. Бог не иска да въведе човек в изкушение. Има по-скоро ситуации на изпитание. „Аз мисля, че тук молещият се не говори от позицията на самоуверения, на неоспоримия, а съзнава своята изкушимост.“ Епископът на Трир допълва пред „Дойче Пресе Агентур”: „Освен това не виждам друго мнение сред епископите тук, в Германия“. Той също не мисли, че с изказването си папата предписва категорично действие. На същата позиция са и епископите на Майнц и Регенсбург Петер Колграф и Рудолф Водерхолцер. Епископът на Регенбург вижда в новия превод „помрачение на Божия образ“.

Малцина сред теолозите желаят нов превод, това показват дебатите, отразени в сайта katholisch.de. Наистина, на страната на папата е посланието на свети апостол Иаков: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“[1]. Ала в Стария завет непрестанно иде реч за изкушения чрез Бог, като се започне с: „Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме!“[2]. Герд Хефнер, теолог в Мюнхенския университет, разглежда в статия значението на „изкушението“ в „Отче наш“. Той посочва, че думата, използвана в гръцкия оригинал, покрива широк спектър от значения, като основното е относително неутрално – „подлага на изпитание, изпитва“. Не се усеща „зложелателно намерение“. Старозаветно-юдейската традиция познава „изпитанието като средство на Божественото възпитание“.

Хефнер е сред теолозите, които се изказват еднозначно в полза на настоящия превод. Ала чувството на неловкост от Бог, за Когото се смята, че може да въведе в изкушение, не е ново. Още в ранната църковна история някои автори са имали проблем с това място. В своя коментар към Евангелието на Матея швейцарският теолог Улрих Луц изброява Тертулиан, св. Киприан Картагенски, Ориген сред авторите, които се стремят да проникнат в това как Бог въвежда в изкушение. През ХХ век мюнхенският теолог Йоахим Гнилка предлага превода „не ни оставяй да изпаднем в изкушение“, подобно на еврейския философ на религията Пинкас Лапиде.

Три позиции в спора с превода

В рамките на актуалния дебат кардинал Валтер Каспер посочва в писмо до Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, че този превод е въведен от тогавашния кардинал Ратцингер за използваната в Катехизиса на Католическата църква редакция на „Отче наш“. Що се отнася до изказванията относно прошението в „Отче наш“, позициите не са толкова раздалечени, колкото ги представят ожесточените дебати, твърди кардинал Каспер. Оспорван е преди всичко въпросът как е правилно да се преведе прошението. Дали е възможно само в представения вариант („и не ни въвеждай в изкушение“), дали е по-добре да се промени, за да бъде по-разбираемо, или двата варианта могат да съжителстват едновременно?

Проф. Томас Зьодинг, който е работил по новата редакция на единния немскоезичен превод на Библията[3], защитава настоящата версия и с икуменически аргументи. „От времето на Мартин Лутер германският превод на „Отче наш“ е един и същи. Той е прецизен и задълбочен. Грешно е единствено твърдението, че преводът е грешен“, заявява той пред вестник Кьолнер Щадтанцайгер. Наистина, възможно е по принцип една използвана в Литургията формулировка да се различава от точния езиковедски превод, но в случая, когато иде реч за словото на Иисус, това не е уместно. Използваният понастоящем превод отпраща към гръцкия текст и отговаря на него. А и гръцкият текст се позовава на един висш авторитет: „Много от предадените думи на Иисус са толкова древни, колкото само те могат да бъдат: водят началото си от обкръжението на първите ученици“.

Същите тези отстояват пред австрийската агенция Kathpress професорът по догматика Ян-Хайнер Тюк от Виенския университет и професорката по новозаветна библеистика. Марлис Гилен от Залцбургския университет.

Противоположната позиция, както показва и мнението на папата, се аргументира преди всичко пастирски. Старата формулировка заблуждава, днес тя вече не е разбираема. Тази позиция защитава в Тагеспост проф. Клаус Бергер, специалист по новозаветна теология от Университета в Хайделберг. Според него е „наивно“ да изхождаш от позицията, че един езиков превод би предал това, което Иисус всъщност е имал предвид. Винаги трябва да се отчита и това как тези преводи се четат днес и как се разбират: „Цялото упорито настояване върху езиковия превод съвсем не помага, щом хората си правят погрешни изводи от него“.  (…)

[1] Иак. 1:13.

[2] Бит. 22:1.

[3] През есента на 2016 г. е публикуван ревизиран немскоезичен единен превод на Библията, над който в продължение на десет години са работили теолози, езиковеди и други специалисти. Той се използва от католическата общност в немскоезичното пространство – Германия, Австрия и Швейцария. Б. пр.