Следственият комитет на Русия (СКР) ще направи съдебна експертиза, за да се изясни характерът на убийството на последния руски цар Николай II и членовете на неговото семейство. Това заяви старши следователят по делата с особена важност Марина Молодцова на конференцията „Делото за убийството на царското семейство: нови експертизи и материали. Дискусия“. „Следствието планира да назначи психологическо-историческа съдебна експертиза за изясняването на този въпрос, включително и за възможния ритуален характер на убийството на царското семейство“, заявява г-жа Молодцова, цитирана от РИА „Новости“.

„Отнасяме се най-сериозно към версията за ритуалното убийство“

„Отнасяме се най-сериозно към версията за ритуалното убийство. Нещо повече, много от членовете на църковната комисия не се съмняват, че това е било така“ – е заявил Егориевският епископ Тихон (Шевкунов) на конференцията „Делото за убийството на царското семейство: нови експертизи и материали. Дискусия“, която се проведе в Сретенския манастир в Москва, цитиран от агенция ТАСС. „Това следва да бъде доказано и обосновано. Фактът, че императорът, дори и отрекъл се от престола, е убит по такъв начин, че жертвите са били разпределени между убийците, за което свидетелства Юровски, показва, че мнозина са искали да бъдат цареубийци. Което говори, че за мнозина от тях това е бил специален ритуал.“

След като думите на епископа предизвикаха широка реакция, Тихон уточни своята позиция: „Няма нищо неочаквано в това, че в хода на разследването на обстоятелствата около убийството на последния руски император се разглежда и възможният ритуален мотив за това убийство. Никой не може да отрече, че императорът, дори отрекъл се от престола, безспорно си остава символична и сакрална фигура. Убийството на царя и неговото семейство, което слага край на съществуването на омразната за новото правителство тристагодишна династия на Романови, е извънредно събитие, което за мнозина има ритуален, символичен смисъл“ – цитира РИА „Новости“ думите на епископ Тихон. „В дните около подготовката и убийството на царското семейство изникват цяла поредица от разнообразни личности – от садистични престъпници като Ермаков и неговите главорези, които нямат търпение лично да измъчват царя, съпругата, дъщерите и сина му, до Юровски, който по-късно се перчи със специалното си участие в убийството на императора и сериозно се мисли, ни повече, ни по-малко, за човек, изпълнил сакрална историческа мисия.“

Тези думи на епископа бяха изказани в контекста на предходни твърдения за ритуалния характер на убийството. Неотдавна въпросът беше поставен и в Държавната дума от депутата Наталия Поклонская, известна с активната си позиция по въпросите, свързани с историята и живота на последния цар. Интерпретацията на фразата „ритуално убийство“ във всички тези изказвания беше недвусмислена. Неслучайно те предизвикаха реакцията на Александър Борода, президент на Федерацията на еврейските общности на Русия, който отговори на тези твърдения. В коментар за „Интерфакс“, той каза: „Юдаизмът, като първата религия, която отменя човешкото жертвоприношение още в зората на своето възникване, по принцип не познава „ритуалното убийство“. Обвинението към евреите в извършване на ритуални убийства е една от най-древните антисемитски клевети. Винаги, когато тези обвинения са били разглеждани от хора, които не са били заразени от антисемитски предразсъдъци, тези твърдения са се оказвали лъжливи“.

Както заявлението, така и последвалата дискусия отново поставиха на дневен ред въпроса как да бъде тълкувано понятието „ритуално убийство“ в случая с разстрела на царското семейство, както и дали то наистина е било такова. „Аргументи и факти“ обобщава въпросите за „ритуалния характер на разстрела“, отговорите на които вече са били дадени от следователи и експерти, както съветски, така и руски, а дори и от белогвардейци, назначени от адмирал Колчак да разследват убийството.  (...)