В своята статия за развитието на социалните разрези, които стоят по средата между две противоположности в западните демокрации, Липсет и Рокан (Lipset/Rokkan, 1967) детайлно излагат развитието т.нар. кливидж система. В България терминът „кливидж“ навлиза като технически термин, чието значение е най-близко с думите разрез и разлом. Еквивалентът на българското значение обаче не е достатъчен, за да изрази пълнотата на смисъла. Ако се опитаме да го поясним с повече думи, терминът обозначава противопоставянето на различни социални групи, появили се на базата на социалното делене, т.е. когато една социална група, която изразява конкретен интерес, е пълна противоположност на друга социална група, която изразява друг интерес. Към всичко това се добавя и политическата полза, която се извлича чрез поддържането на това противопоставяне с цел устойчивост на политическото представителство. В политологията това се нарича линия на стратегическо противопоставяне. За по-коректно тук ще използваме термина „кливидж“. Класическите кливиджи са: а) център – периферия; б) земевладелци – индустриалци; в) собственици – работници; г) Църква – държава. Последният се нарича религиозен кливидж. В българското политическо пространство нямаме религиозен кливидж, еквивалентен на западния, но са известни кливиджите ляво – дясно, град – село, български етнос – турски етнос и пр.

Смята се, че религиозният кливидж за първи път се оформя от Протестантската реформация, която създава разделение между католици и протестанти. Тези разделения имат политически последици, тъй като религиозният кливидж често усложнява процеса на изграждане на нация. Протестантите често се оказват в съюз с националистически сили в борбата за национална независимост. В англиканска Англия и калвинистка Холандия Протестантската църква подкрепя националната независимост и става основен елемент на зараждащата се национална политическа идентичност. В други страни религиозните конфликти също протичат дълбоко, но успоредно с това съпътстват процеса на изграждане на нация (Martin, 1993).

Историческа траектория

В Западна Европа разделението между католици и протестанти се явява само предпоставка за появата на религиозен кливидж. Самото разделение не може да се определи като кливидж в политологическия смисъл на думата, тъй като за това трябва да са налице трите елемента: социални различия, групова идентичност и политическо представителство. Основният смисъл на думата в сферата на политологията е свързан не толкова с коренните противоположности и границата на тяхното разделение, а с това да се извличат политически дивиденти от подобна поляризация. За да бъде дълготрайна и максимално ефективна политическата полза, е нужно да се предизвика или ако вече е налице, да се поддържа разлом между две крайности. Доколкото обаче нямаме третото условие – политическо представителство, можем да наречем подобни разцепления вътрешнорелигиозно противопоставяне, тъй като от отделните разделения и поддържащите ги противоборства полза извличат единствено самите религиозни общности. В европейската история първият и най-голям разлом е между римокатолици и православни и това от своя страна има и своите политически измерения и последствия. Така разломът изток – запад става основа на по-късния западноевропейски разлом север – юг.

Налага се политическите системи на Европа постепенно да се приспособяват към промените, предизвикани от Реформацията. В Англия, вследствие на протестантското тълкуване от Ана Болейн на някои библейски пасажи и на вече достатъчно изострените отношения с папата, през 1534 г. крал Хенри VIII се обявява за глава на Английската църква. От тогава до днес английският монарх е глава на Англиканската църква независимо от своя пол. В Швейцария в периода 1541–55 г. Жан Калвин дори установява теократичен режим.

Френската революция подновява религиозните конфликти през ХІХ век. Това мобилизира религиозните сили – католици и протестанти, да защитават църковните интереси срещу либералите – светско движение, разпространило се заради събитията във Франция. Самата дума libera (лат.) освен като прилагателно – свободен, независим, се използва и като глагол със значение избавям се. Това пояснява не само принадлежността към движението за свобода, но и действие, целящо избавяне от религиозната хватка. В Европа се появяват конфликтите между Църква и държава за това кой ще упражнява контрола върху образованието, което до този момент е монопол на Църквата. Появяват се закони за задължително държавно образование. Тези конфликти често са интензивни, особено в Германия и Швейцария. В отговор на тези либерални атаки се формират нови религиозни политически партии в Германия, Холандия, Швейцария, Австрия, Италия и Белгия. Тези партии варират от калвинистката антиреволюционна партия в Холандия (наречена така като реакция на Френската революция) до съюзническата на Ватикана католическа Partito Populare в Италия (Dalton, 1990). В протестантските и православните страни религиозният кливидж се решава по особен начин заради подчинеността на Църквата от държавата. В държавите с протестантско вероизповедание има ясно разделение между държава и Църква по въпросите за образованието и културата, това донякъде се обяснява с по-светския характер на този тип деноминации (Тодоров, 2007).

Позиционирането на партиите от левия и десния спектър, което се случва в началото на ХХ век, както и по-късното им многократно прегрупиране институционализира религиозния кливидж в политиката. Той формира политическа система в някои от европейските демокрации и много основни характеристики на тези партийни системи са останали до наши дни (Коларова, 2004). (...)