1. Заплахата за подмяна на библейската истина и откровението за произхода на човека, сътворен по Божия образ като мъжки и женски пол, и фаталните последици от една такава подмяна бяха в основата на това ние от „Свобода за всеки“ да определим Конвенцията като опасен документ и опит за социално инженерство. След два месеца на разгорещен спор няма причини разпоредбите й да не продължават да се разглеждат като проблематични.

Трудно е дори за възприемане, че един такъв документ може да постави пред вярващите, а и пред всеки човек предизвикателството да отстояват своя генезис и фундамента на човешката си същност и съществуване. Факт е обаче, че по замисъл Конвенцията е подчертано антихристиянска и противоречаща на здравомислието като цяло. Представянето на една друга „истина“ за човека в подписания вече международен договор действително има потенциала да доведе до сериозни поражения в обществото. Християните, които са призвани да живеят достойно и свободно с вяра в Христос, може да се окажат в мрежата на жесток дневен ред и да станат обект на безмилостно преследване.

Мъжът и жената и тяхното потомство, бракът и семейните отношения са подложени на безпрецедентна атака. Това е именно „разкъсването на връзките“, за което се говори в Псалм 2:3. Заплахата засяга както убеждението за отредената от Бога двойственост и ред при сътворението, така и неотменимите и произтичащи от природата на човека естествени права и свободи. В крайна сметка християнските свободи – на съвестта, мисълта, религията и изразяването, на неприкосновеност на семейството и ролята на родителите във възпитанието и образованието на децата – са мишената, в която се целят поддръжниците на Конвенцията.

Нишката на подмяната на християнската антропология е прокарана от край до край в текста на договора, за да се превърне по-скоро в дебело въже около врата ни. Механизмът е ясен – от внедряване на джендър идеологията, чрез диктатура на жените към обезличаване на човека, отнемане на достойнството му и пълно елиминиране на основните му права.

Предпоставките за посегателство спрямо дадената от Бога идентичност се създават преди всичко с въведеното ново, противоречиво, флуидно и неизразяващо общото мнение определение на пола като социална и променлива конструкция, независима от биологичния пол (чл. 3, б. „в). Проблемът с прокарването му още по-ясно се вижда от употребата в чл. 4, ал. 3, наред с признака „пол“ (sex), на субективните по същността си признаци „социален пол“ (gender) и „идентичност, основана на пола“ (пояснена в широки граници в Обяснителния доклад към Конвенцията), което води до размиване на точното съдържание на задълженията. По този начин безбройните и всевъзможни вариации на вътрешно усещане и преживяване на пола са превърнати в защитни основания срещу дискриминация, даващи възможност за злоупотреба в претенциите за правна защита. Тези претенции за правна защита са гарантирани и с мъглявите понятия „стереотипни роли на мъжете и жените“ и „нестереотипни роли на пола“, както и с изискването за обучение в училищата относно последното. (…)