Предметите се превръщат в това, което човешкият ум и език направят от тях:

образи, възприятия, идеи и мисловни символи[1]

Култът към свещените християнски реликви имал важно значение, роля и място в историята на поклонническото движение, Кръстоносните походи и Латинския Ориент в периода XI–XIII в. Проявленията на този феномен на средновековната култура обхващали една голяма част от цялостния живот на християнските общества от Изтока и Запада по това време. Те засягали сферата на религията, идеологията, войната, мира, политиката, дипломацията, икономиката, търговията и изкуствата, както и културните връзки и конфесионалните отношения между тези два свята. Кръстоносните походи на практика катализирали процесите, явленията и факторите, които формирали всеобхватния характер на този феномен. Самото поклонническо/кръстоносно движение било породено и подчинено в голяма степен на неговия тотален характер. Историята и съдбата на Кръстоносните походи били тясно свързани с историята и съдбата на най-значимата за християнството жива реликва – Светата земя и нейните духовни съкровища. Освобождаването, защитата и поклонението пред Божи гроб и светините на Сирия и Палестина били в основата на кръстоносната идеология на Латинския запад. Те се превърнали в мотив, задача, цел и обет на новото въоръжено поклонническо движение. Кръстоносците дори приели като свой свещен символ и емблема една от най-скъпоценните реликви на християнството – Честния кръст на Господните страсти. Отчаяният зов за помощ на християните от Изтока, който в края на XI в. се превърнал в претекст за организирането и потеглянето на Първия кръстоносен поход, експлоатирал мотива за ислямската заплаха за Константинопол, загубата на Йерусалим, Светата земя и Божи гроб, оскверняването и поругаването на безценните християнски светини от иноверците. Този мотив се превърнал в успешен модел при проповядването и организирането на всички следващи поклоннически експедиции през XII и XIII в. Реликвите имали важно значение и роля в процеса на подготовката на начинанията: от набирането и осигуряването на средства за финансирането на походите до церемониите по вземането на кръста, полагането на кръстоносните клетви и обети и самата духовна подготовка на пилигримите. Светините придружавали кръстоносците в пътя им от Европа към Ориента, те ги водили в битка и били тяхно упование в премеждията и изпитанията из Светите земи, където изиграли важна роля в оцеляването на самите експедиции и в създаването на новите франкски държави в Изтока. Откриването, както и загубата на най-емблематичните от тези реликви белязали най-съществените епизоди от историята на Кръстоносните походи и Латинския Ориент. Светините били символ на триумфа и на провала на кръстоносците, на раждането, изграждането, разрушението и гибелта на франкските държави в Сирия, Палестина и Романия. Те играели съществена роля в идеологията, политиката, дипломацията, войната, икономиката, религията и изкуствата на създадените вследствие на Кръстоносните походи латински държави в Ориента. Те били важен елемент от политическия, литургичния, социалния, икономическия и културния живот на франкските общества в Леванта, чието съществуване зависело в голяма степен от поклонничеството към Светите земи, което пък се основавало изключително на култа към свещените реликви. Понякога светините били превръщани в опасен политически инструмент и дори в залог за решаването на съдбата на Отвъдморските територии и изобщо на франкското присъствие в Източното Средиземноморие. Падането на Йерусалим и загубата на Божи гроб и Честния кръст, заедно с голяма част от Светите земи и техните многобройни светини и реликви през 1187 г. преобразили съществено Латинския Ориент, чието съществуване зависело в голяма степен от християнското поклонничество. Отливът на пилигримското движение от Сирия и Палестина след Третия кръстоносен поход бил чувствителен, а интересът на новите кръстоносци твърде симптоматично и естествено се пренасочил към алтернативните извори и съкровищници на реликви в християнския Изток като Кипър и Византия. Кражбата, ловът и пренасянето на реликви от Ориента съпътствали кръстоносното движение още от неговата зора. Последвалото завоевание на Константинопол и Романия (Византийската империя) от армиите на Четвъртия кръстоносен поход обаче се превърнало в най-грандиозната и мащабна проява на furtum sacrum („свещена кражба”) в цялата история на кръстоносните експедиции в Източното Средиземноморие. И ако през XII в. престижният образ на завръщащия със свещени съкровища от освободения Йерусалим кръстоносец бил традиционно утвърден на Запад, то след превземането на Константинопол „свещената кражба” и пренасянето на реликви от Романия вече било възприемано като естествена, достойна и приемлива компенсация за неизпълнения кръстоносен обет и дълг към Светите земи. (…)

[1] Malafouris, L., Renfrew, C. The Cognitive Life of Things: Archaeology, Material Engagement and the Extended Mind, In: The Cognitive Life of Things: Recasting the Boundaries of the Mind (eds. Malafouris, L., Renfrew, C.), Cambridge, 2010, pp. 2-3.