Още от древността науката за човека и вселената, митовете за сътворението, упадъка и пресътворението са се съдържали и предавали чрез тайнствата и обредите, чрез неписаните повели на религиозния култ. В символичното театрално действо жрецът и посветените представят съкровените знания за тези, които са готови да ги разберат и приемат. В Древна Гърция пътят към Великите мистерии бил открит само за избраници, успели да преминат тежките изпитания на предишните степени на посвещение. Но много преди прославените Елевзински мистерии мистериалната традиция има дълбоки корени на Изток.

В първите векове след Христа мистериите са основополагащи за новата монотеистична религия. Постепенно обаче тези практики са заместени от театрализирани църковни церемонии, в които вярващите са най-вече зрители.

Важна роля на посредник между ортодоксалното християнство и по-стари религиозни традиции играе гностицизмът при контаминацията на езически мотиви с християнски образи и символи. Гностическите общини първи започват да създават оригинална християнска химнография и иконография. В книгата си Ялдаваот. История и учение на гностическата религия архимандрит Павел Стефанов дава примери на раннохристиянско катакомбно изкуство, което съчетава мистериални, езически, питагорейски, гностически и християнски сцени и образи – например откритата през 1919 г. под „Виале Манцони“ в Рим антична гробница, украсена с надписи и фрески. Намерени са изображения на омагьосването на животните от Орфей, християнски композиции като тази на Сътворението, разкрити през нов ключ и с ново значение, сцени със завръщането на Одисей в Итака, стенописи на Одисей заедно с Пенелопа и нейните ухажори, които символизират душите, тласкани от Хермес към небесните сфери. Стефанов предполага, че фреските са създадени от гностици наасени, които почитали Омир за свой пророк. Гностическите учители, подобно на античните философи, са имали дълбоко познание за древните мистерии и символната философия, те са били медиатор между европейската цивилизация и мъдростта на Изтока. Разглеждайки българската култура през XIII–XIV в., също прави впечатление синкретизмът, взаимопроникването и съжителството на различни мистериални традиции от празниците в чест на Орфей и Дионис, през славянската езическа култура, към литургичната драма в храмовете и богомилското апокрифно изкуство. В забележителната си книга Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение Стефан Каракостов проследява произхода на театъра от религиозния култ.

Богатата мистериална традиция на Античността, свързана най-вече с култовете на Озирис и Изида, Деметра и Персефона, Кибела, Орфей, Дионис и Сабазий, по-късните християнски и гностически тайнства, носи в себе си елементите на всички изкуства и е техен синтетичен първообраз. Чрез символи, митология и свещенодействие със своя драматургия се предават философски понятия и системи, научни знания и концепции на древния човек. Според Менли П. Хол философията също е възникнала от религиозните мистерии на Античността, чрез които се е съхранявало трансцендентално знание. Символният език на мистериите позволявал на посветения жрец да отрази недостъпни за човешкото съзнание божествени идеи и представи, абстрактни природни истини, закономерности и взаимодействия на духовната и психична архитектура на индивида и света извън него.

Гностическото мислене и чувстване може да бъде възприемано като издигане към по-високо равнище на съзнанието. За втора вълна на това учение в Европа се възприема манихейството, богомилството и катаризмът, а векове след Средновековието, през което традицията се преследва и унищожава почти напълно, гнозисът се възражда в розенкройцерството и масонството, във философията на ирационализма, песимизма и нихилизма.

В епохата на Романтизма, също както през първите векове след Христа, в света витае усещане за неопределеност, нестабилност не само в социалната, но и в духовната сфера. Теорията за еволюцията на Дарвин разклаща традиционната християнска доктрина за сътворението на света. Човечеството поставя под въпрос християнската идея за живот след смъртта и се обръща към модернистичната вяра в човешкия разум и научния прогрес. В същото време обаче спиритизмът и окултизмът завладяват аристокрацията и по-образованите слоеве от европейското общество. Субективизмът, усещането и убеждението, че истината може да се постигне самостоятелно, непрестанният стремеж към възвишеното, пренебрежението към материалния свят, осъзнаването на собственото духовно превъзходство – тези романтически идеи резонират в гностическия светоглед. (…)