ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ И ВЕЛИК СЪБОР НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Послание

на Светия и Велик събор

на Православната църква

до православния народ

и всеки човек с добра воля

Прославяме и славословим Бога на „милосърдието и на всяка утеха“ (2 Кор. 1:3) затова, че ни удостои да се съберем в седмицата след Петдесетница (18–26 юни, 2016 г.) в Крит, където ап. Павел и ученикът му Тит проповядваха Евангелието в първите години от живота на Църквата. Благодарим на троичния Бог, че благоволи да завършим в единомислие дейността на Светия и Велик събор на Православието, свикан от Вселенския патриарх г-н Вартоломей с единодушното съгласие на предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.

Следвайки вярно примера на апостолите и на богоносните отци, ние изследвахме отново Евангелието на „свободата, която Христос ни дарува“ (Гал. 5:1). Основа на богословските ни търсения беше убедеността, че Църквата не живее сама за себе си. Тя предава свидетелството на Евангелието на благодатта и истината и предлага на цялата вселена Божиите дарове: любовта, мира, справедливостта, помирението, силата на Кръста и на Възкресението и очакването на вечността.

1. Основен приоритет на Светия и Велик събор беше прогласяване на единството на Православната църква. Държащо се върху божествената Евхаристия и апостолското приемство на епископите, съществуващото единство трябва да бъде подкрепяно и да принася нови плодове. Едната, света, католична и апостолска Църква е богочовешка общност, предвкусване и преживяване на последните неща в божествената Евхаристия. Като една непрекъсната Петдесетница тя е незамлъкващият пророчески глас, присъствието и свидетелството за Божието царство на любовта. Вярна на единодушното апостолско предание и тайнствения опит, Православната църква е автентичното продължение на едната, свята, католична и апостолска Църква, както се изповядва в Символа на вярата и се потвърждава от учението на църковните отци. Църквата ни живее тайнството на божествената икономия в своя тайнствен живот, съсредоточен около божествената Евхаристия.

Православната църква изразява своето единство и своята католичност в Събора. Съборността вдъхновява организацията, начина на взимане на решения и определя нейния път. Православните автокефални църкви не са федерация от църкви, а са една, свята, католична и апостолска Църква. Всяка поместна църква, която предлага божествената Евхаристия, е поместно присъствие и проявление на едната, свята, католична и апостолска Църква. По отношение на православната диаспора в различните страни под слънцето беше решено да продължи действието на епископските събрания (конференции) до прилагането на каноничната точност. Те се съставят от каноничните епископи, които се определят от всяка автокефална църква и продължават да се подчиняват на нея. Последователното функциониране на епископските събрания (конференции) гарантира зачитането на православния принцип на съборността.

По време на дейността на Светия и Велик събор беше подчертано значението на събранията на предстоятелите, които бяха проведени, и се изрази предложението Светият и Велик събор да стане периодично провеждана институция.

2. Участвайки в божествената Евхаристия и молейки се за вселената, трябва да продължаваме литургията след божествената Литургия и да даваме свидетелство за вярата пред близки и далечни съгласно ясната заповед на Господа преди Неговото Възнесение: „и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя“ (Деян. 1:8). Евангелизирането отново на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христос, представляват неотменен дълг на Църквата.(…)