Светият и Велик събор на Православната църква се занима и с темата за „Автономията и начина на нейното провъзгласяване“. Така темата беше разисквана от Петата всеправославна подготвителна комисия (Шамбези, 10–17 октомври 2015 г.) с позоваване на съответните текстове, след което те бяха утвърдени с някои малки поправки, както следва:

Въпросите на текста, които занимаха Събора, се отнасят до: а) понятието, съдържанието и различните форми на статута на автономията; б) предпоставките, въз основа на които дадена поместна църква да потърси своята автономия от автокефалната църква, под чиято юрисдикция се намира; в) изключителната компетентност на автокефалната църква да задвижи и да завърши процедурата за даване на автономия на част от своята канонична юрисдикция, като автономни църкви, не се основават в географското пространство на православната диаспора и г) последиците на този църковен акт за отношенията на провъзгласената автономна църква както с автокефалната църква, към която принадлежи, така и с останалите автокефални православни църкви.

1. Статутът на автономията изразява по каноничен начин състоянието на относителната или частична независимост на една определена църковна част от каноничната юрисдикция на автокефалната църква, към която канонично принадлежи.

а) При прилагането на този статут в църковната практика са се образували степени на зависимост, засягащи отношенията на автономната църква с автокефалната църква, към която принадлежи.

б) Изборът на предстоятеля на автономната църква се утвърждава или се извършва от компетентния църковен орган на автокефалната църква, чийто предстоятел той поменава и комуто е канонично подчинен.

в) Във функционирането на статута на автономията съществуват разни форми при прилагането му в църковната практика, които се определят от степента на зависимост на автономната църква от автокефалната църква.

г) В някои форми степента на зависимост на автономната църква се изразява и чрез участието на нейния предстоятел в синода на автокефалната църква.

2. Задвижването и завършването на процедурата за даване на автономия на част от каноничната юрисдикция на автокефалната църква принадлежи на каноничната компетентност на тази автокефална църква, към която принадлежи предстоящата да бъде провъзгласена автономна църква. (…)