Светият и Велик събор на Православната църква се занима с темата за каноничното организиране на православната диаспора. Така бяха разисквани разгледаните от Четвъртата всеправославна среща (Шамбези, 2009 г.) и от Събранието на предстоятелите на православните източни църкви (21–28 януари, 2016 г.) текстове относно православната диаспора и за каноничното решение относно начина на функциониране на епископските събрания в разселение (диаспора). Текстовете бяха приети с някои малки поправки, както следва:

1.

а) Установи се, че е общо желание на всички най-свети православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклесиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква.

б) Установи се също, че в настоящата фаза поради исторически и пастирски причини не е възможно незабавното преминаване към строго каноничния порядък на Църквата по този въпрос, т.е. да съществува само един епископ в дадено място. Оттук се реши да се запазят установените от Четвъртата предсъборна среща епископски конференции, докато не дойде време да съзрее ситуацията, та да бъде строго приложена каноничната точност.

2.

а) Епископските конференции на долуупоменатите региони се съставят от всички канонично признати епископи в дадения регион. Самите те ще продължат да се подчиняват на каноничните юрисдикции, към които се числят в момента.

б) Тези събрания ще се състоят от всички епископи в даден регион, които са в канонично общение с всички най-свети православни църкви, намиращи се в канонично общение, и ще се председателстват от първия по старшинство сред епископите, подчинени на Константинополската църква, а при отсъствие на такъв – съгласно реда на диптисите. Събранията ще имат изпълнителни комисии, които ще се състоят от първите по старшинство йерарси на различните юрисдикции, които съществуват в региона.

в) Дело и отговорност на тези епископски конференции ще бъде грижата за опазването на единството на Православието и за развиването на съвместна дейност на всички православни от дадения регион за посрещане на пастирските нужди на живеещите там православни, общо представяне на всички православни пред неправославните и пред цялото общество в региона, развиване на богословската наука и на църковното образование и т.н. Решенията по тези въпроси ще се взимат с единодушие от църквите, които са представени в дадено събрание (конференция).

3. Регионите, в които ще се създадат на първо време епископски събрания, се определят, както следва:

i. Канада

ii. Съединените американски щати

iii. Латинска Америка

iv. Австралия, Нова Зеландия и Океания

v. Великобритания и Ирландия

vi. Франция

vii. Белгия, Холандия и Люксембург

viii. Австрия

ix. Италия и Малта

x. Швейцария и Лихтенщайн

xi. Германия

xii. Скандинавските страни (освен Финландия)

xiii. Испания и Португалия. (…)