След сензационното изявление на Вселенската патриаршия за начало на процес по признаване на Украинската автокефална църква Руската църква обяви, че ако Вселенският патриарх Вартоломей „узакони разколниците“, решението му няма да бъде признато от Вселенското православие. И заплаши едва ли не с най-големия разкол от времето на Великата схизма от 1054 г. 

Светият синод на Вселенската патриаршия заяви, че е получил и ще разгледа искането „на църковните и светските власти на Украйна“, а по-нататък процесът ще продължи в тясно сътрудничество с останалите църкви. Тази съгласувателна процедура не може да бъде избегната. Поместните църкви вече започнаха размяната на делегации – както дипломатически (украински и руски), така и църковни (от името на Руската православна църква сондажите прави митрополит Иларион Алфеев, а от името на Константинопол – комисия в състав Пергамския митрополит Йоан, Галския Емануил и Смирненски Вартоломей).

Заплахата за разкол от страна на Русия съществува от дълго време и доскоро този шантаж беше успешен.  Но дали дяволът е толкова черен, колкото заплашва Москва?

Съгласно вече установената типология Вселенското православие условно е разделено на две групи – гръцка (Константинопол, Александрия, Йерусалим, Кипър, Гърция, Албания) и руска (Антиохия, Грузия, Сърбия, България, Полша и Чехия-Словакия). Особено място заема Румъния, която трудно може да бъде причислена към гръцката група, но и проруска може да бъде наречена само ситуативно и на декларативно равнище. Възможен ли е глобален разкол по тази условна линия на разделение?

Прогнозите по подобен въпрос, имайки предвид непредсказуемостта на църковните йерарси, са неблагодарна задача. Все пак ще се опитаме да направим преглед на позициите на всички поместни църкви, като се опитаме да посочим водещите им мотиви, които могат да окажат влияние върху решението дали да подкрепят такава схизма, или да се въздържат от радикални действия, защото не си струва усилията.

От настоящия преглед изключваме две църкви – Руската православна църква и Вселенската патриаршия. Между тях наистина е възможно спиране на евхаристийното общение, което ще продължи в зависимост от каданса на Московския патриарх.

1. Ще се разпадне ли гръцката партия?

Да започнем с гръцката партия.

Александрия

Древна църква, един от престолите от Пентархията, причислявана към гръцката партия. Тъй като канонична територия на Александрийската патриаршия е цяла Африка, тя има голям опит в нетрадиционна мисионерска дейност сред местните племена и дори литургията е преведена на десетки местни езици. В известен смисъл това смекчава догматизма и строгостта в църковния живот.

Патриархът Александрийски и на цяла Африка Теодор II е известен русофил. Завършил е Държавния университет в Одеса (днес Одески национален университет), а от 1985 до 1990 г. оглавява одеското подворие на Александрийската патриаршия към РПЦ. Известен с категорично проруската си позиция по украинския въпрос: „Украинската църква представлява неделима част от Руската православна църква“.

И още един цитат: „Главата на Александрийската църква заяви, че познава много добре Украйна и много добре знае от какви мотиви са водени хората, което днес се опитват да посеят раздор“. Тази позиция е следствие от лично травматкично преживяване на патриарх Теодор в Одеса, когато той е бил настоятел на подворието на Александрийската патриаршия към РПЦ. Веднъж, разказва той, в храма се опитали да влязат нежелани хора, които той възпрял физически.

Някои изводи могат да се направят и от конфликта около Естонската църква – макар с всички средства да подкрепяха Москва в спора с Константинопол, източните патриарси не стигнаха до прекъсване на отношенията с Вселенската патриаршия заради близостта си с Русия.

Александрийският патриарх (грък по произход, което не е маловажно!) многократно е заявявал, че за неговата църква е много важно запазването на единството на православието. По време на неотдавнашното си посещение на Атон в средата на май патриарх Теодор „изрази благодарността си към своя по-голям брат Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей“. Тези уверения предстои да бъдат доказани на практика. 

Прогноза: няма да се стигне до прекъсване на евхаристийното общение с Константинопол, макар да са възможни различни протестни декларации в подкрепа на РПЦ и нежелание да бъде призната украинската автокефалия. (…)