Поставянето на кръстове в обществените сгради в Бавария, проблемите на религиозното образованиe във Великобритания и папа Франциск срещу смъртното наказание – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

***

Католическите кръстове и крайната десница в Бавария

От 1 юни тази година всички публични сгради в Бавария са задължени да поставят „ясно видим“ кръст до главния вход.[1] Тук това традиционно се прави в учебните стаи на средните училища, съдилищата и общините; сега министерствата, общинските болници и полицейските управления трябва да последват същия пример. Поради известни притеснения от неподчинение новото разпореждане на баварския първи министър Маркус Сьодер все пак прави изключение за университетите и театрите.

На пръв поглед всичко това поставя Сьодер наравно с Виктор Орбан, унгарския държавен ръководител, който се застъпва за „християнската“ или „нелибералната“ демокрация – едно антиимигрантско, националистическо и еврофобско разклонение на популизма с авторитарен уклон; подобни са вижданията и на поляка Ярослав Качински и „Право и справедливост”, както и изобщо на множество политици в Източна Европа.

Случаят на Бавария обаче е много различен – както по отношение на останалата част от Германия, така и по отношение на всички бивши комунистически страни на изток и югоизток. Това е единствената германска провинция, която винаги е била управлявана от една партия след основаването на Федералната република през 1949 г. – Християнският социален съюз (CSU/ХСС). От една страна, съгласно изрично споразумение с германските християндемократи (CDU/ХДС), двете партии никога не се конкурират на една и съща електорална почва; това позволява на ХСС да се съобразява с вкусовете на по-консервативното и провинциално население на Бавария по начин, който отива твърде далеч за стила на ХДС. Същевременно Съюзът успява да превърне Бавария в мощен световен индустриален център – дом на корпорации като БМВ, „Сименс”, „Бош”, „Ауди” и много други. По думите на самите баварци тази особена смесица от народняшки популизъм и решимост за високотехнологичен просперитет най-добре се описва като съчетание от „лаптоп и кожени баварски панталони“.

Удържането на този баланс обаче е тежка задача – особено предвид възхода на „Алтернатива за Германия”, истинските германски двойници на линията Орбан-Качински, както и предвид левия завой на настоящия канцлер Ангела Меркел в имиграционната и енергийната политика. В тази ситуация Сьодер по-скоро следва примера на „Център” – германска католическа политическа партия от времето преди 1933 г. Въпреки че националсоциализмът възниква в Германия, нацистите така и не успяват да овладеят католическите територии на страната до 1933 г., когато папа Пий XII сключва съглашение с Хитлер и склонява да разпусне „Център” срещу получаване на гаранции за защита на католическите институции в провинцията. Сьодер, на когото му предстоят избори за местен парламент през октомври, изглежда се надява, че религиозните чувства на местното население ще заработят като противоотрова срещу политическия радикализъм и че консервативните католици ще подкрепят ХСС така, както някога са подкрепили „Център”. (…)

[1] „Can Catholic crosses keep the far right at bay in multicultural Bavaria?“, www.theguardian.com (01.06.2018).