ПАСТОР ВАСИЛ ЗЯПКОВ И ПОЛИТИЧЕСКАТА МУ РОЛЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (ЮЛИ – ОКТОМВРИ 1946 Г.)

Един обективен исторически анализ на събитията, свързани с „пасторския процес” в началото на 1949 г., не може да не отчете огромното влияние върху тях на друго събитие със световно значение – Парижката мирна конференция (29 юли – 15 октомври 1946 г.). В качеството си на религиозен представител на българските евангелисти, пастор Васил Зяпков(1900–1976) участва активно в нея, но показва твърде неопределена ориентация в сложната политическа обстановка, създадена както в България, така и на международната сцена. Същата неяснота цари и в действията на ръководството на Обединените евангелски църкви по онова време, което допуска поредица от сериозни политически грешки, довели до сриването на авторитета на българския евангелизъм, към който новата комунистическа власт поначало изпитва недоверие заради подозрения, че изпитва влияние от западния капитализъм и милитаризъм. Зяпков и водачите на четирите основни евангелистки общности в България (конгрешани, методисти, баптисти и петдесетници) проявяват политическа неправолинейност, опитвайки се да удовлетворят претенциите на отечественофронтовската власт (респективно на БКП) и опозицията (в лицето на николапетковистите), без да съобразят рисковете от такава политика. Вероятно последствията биха били по-различни и по-благоприятни, ако евангелистките водачи не се бяха намесили пряко в политическите процеси в периода непосредствено след края на Втората световна война. Тук възниква въпросът: невинни жертви на жестокото безумие на комунистическата идеология ли са били подсъдимите на „пасторския процес”, както продължават да твърдят някои автори[1], или са били активни участници в хаоса на събитията, допуснали много наивни и фатални грешки?

Пастор Васил Зяпков и причините за включването му в българската делегация за Парижката мирна конференция

Преди да се спрем на разглеждания проблем, свързан с участието на пастор Васил Зяпков в Парижката мирна конференция и последствията от това, нека представим накратко някои данни от неговата биография. Позицията на „религиозен представител” е изключително важна за създаването на граждански авторитет на евангелизма у нас пред държавната власт и обществото. Преди Зяпков дългогодишен религиозен представител е бил конгрешанският пастор Димитър Фурнаджиев (1867–1944), който успява да създаде солидни връзки във високите етажи на властта и другите религиозни представителства, включително и в масонството[2]. Всъщност, както посочва самият Зяпков в показанията си, политическото благоволение към Фурнаджиев се дължи именно на неговата принадлежност към масонството.[3] Зяпков дори говори за някаква „Масонска тетрадка”, в която Фурнаджиев е записвал епизоди от своята обществена дейност.

Васил Георгиев Зяпков е роден през 1900 г. в с. Дуранкулак, Силистренско.[4] Надарен е с буден ум и завършва богословие в Манчестър (Великобритания), като усвоява отлично английски език. Твърде млад започва пасторско служение в централната методистка църква „Д-р Лонг” в София, като публикува статии в евангелисткия в. Зорница. През 1932 г. защитава магистърска теза в нюйоркската богословска школа Юниън Тиолоджикъл Семинъри. За онова време това е сериозно постижение за български евангелист и той осъзнава отлично своето предимство на по-високообразован служител в сравнение с колегите си. При завръщането си в България се премества в конгрешанската деноминация по настояване на пастор Д. Фурнаджиев и последователно заема амвоните в Пловдив и София. През 1944 г. става и „религиозен представител” на ОЕЦ пред Дирекцията на вероизповеданията, като наследява Фурнаджиев[5]. От 1944 г. пастор Зяпков става редактор на в. Зорница. В конгрешанската църковна история кариерното му развитие е описано с ласкави думи. Остават обаче неизяснени някои въпроси като: Защо е променил деноминацията си? Интерес представлява и въпросът: Как един млад човек със сравнително малък пасторски опит става „религиозен представител” на българските евангелисти? Както посочват някои негови съвременници, Васил Зяпков е полагал особени грижи за кариерното си развитие и не се е задоволявал само с проповедническа дейност.

Известна светлина могат да хвърлят някои документи, които десетилетия наред са стояли скрити в държавните архиви на комунистическата система. От тях разбираме, че смяната на деноминацията не може да бъде квалифицирана само като резултат от „покана” на конгрешанското ръководство, както е отбелязано това в официалната история на Съборната църква.[6] Върховният надзирател на българските методисти пастор Янко Иванов, който е съвременник на Зяпков и свидетел на кариерното му развитие, изразява различно мнение от официалното становище на конгрешаните. Янко Иванов не отрича личните качества на своя колега, но смята, че Зяпков е бил воден от кариеристични подбуди, за да смени своята методистка деноминация, оставяйки сянката на неодобрение в нейните среди. Връзките на пастор Васил Зяпков с висши държавни служители се създават благодарение на Фурнаджиев и той се оказва без конкуренция в кандидатурата си за престижния пост на „религиозен представител” на българските евангелисти. Методисткият суперинтендант коментира бързото изкачване на Зяпков до върха така: „Директорът на вероизповеданията д-р Сарафов ни даде да разберем, че той [т.е. пастор В. Зяпков – б.м.] е лицето, което те биха одобрили като евентуален религиозен представител”.[7] Обстоятелствата около избора на Зяпков за „религиозен представител” се коментират критично и от баптисткия водач пастор Никола Михайлов Наумов, който преди „пасторския процес” изпълнява длъжността председател на ОЕЦ. Михайлов се позовава на казаното от бившия „религиозен представител” на българските евангелисти Димитър Фурнаджиев, с когото е разговарял: „Зная лично от покойния пастор Д. Н. Фурнаджиев, че той благодарение на връзките си, които имаше като масон, се е наложил на властта много пъти, също е издигнал авторитета на тяхната църква”.[8] По-нататък Наумов твърди: „Фурнаджиев въведе Зяпков[...] и го свърза със своите приятели, и създаде връзките му, като го подготви за религиозен представител и пастор на софийската им църква”.[9] Политическите връзки на пастор Зяпков съответстват на линията, която възприема при вземане на много решения в ОЕЦ, и се потвърждава от насоката, която следва в някои статии, публикувани в Зорница. Високият пост му създава погрешното впечатление, че е навлязъл с разбиране в политическата проблематика, пренебрегвайки факта, че неговото образование и дейност са богословски, а не политически. Освен това хаосът на събитията в оформящия се комунистически лагер, предизвикван в много случаи от Москва, се оказва унищожителен дори за хора, много по-опитни в политиката от Зяпков. Едва по-късно – по време на мъчителното следствие преди „пасторския процес” – религиозният представител ще признае искрено, че е допуснал поредица от сериозни грешки като евангелистки водач, които са повлияли зле не само върху неговата, но и върху съдбите на неговите колеги и евангелистките църковни общности.

Включването на пастор В. Зяпков в българската делегация, съставена от представители на комунистическата власт, според нас трябва да се интерпретира като много сериозен изпит за „религиозния представител” на евангелистите с предизвестен за управляващите край. Той не е осъзнавал, че пред него е поставен смъртоносен капан. Зяпков тълкува този политически избор като „висока чест” за своята личност и доколкото документите показват това, твърде лесно се оставя да бъде подведен. Честолюбието му не е било тайна за неговите колеги, особено за главния надзирател на методистите пастор Янко Иванов. Тъкмо това честолюбие попречва на религиозния представител да усети навреме заложения капан за него и останалите евангелистки водачи. Целта на новите български властници е да се създадат предпоставки за политическата дискредитация на целия български евангелизъм най-напред посредством неговия „религиозен представител”. С други думи, чрез пастор Зяпков е бил подмамен и целият ОЕЦ, в който членуват четирите основни евангелистки деноминации, за да се нанесе коварен и страшен удар върху всички пастори, проповедници, дякони, църковни настоятелства и миряни, които не са подозирали нищо поради това, че са били държани настрани от действията на своите водачи. Но нека се обърнем към фактите, които разкриват наличните архивни документи за дейността на Васил Зяпков на Парижката мирна конференция. (…)

 

[1] Такава е тезата на авторите от евангелисткия спектър Хр. Куличев (Процесите – партията срещу църквата), П. Игнатов (Проблеми на евангелизма) и др., писали за „пасторския процес”.

[2] Съществуват данни, че пастор Фурнаджиев е бил масон (Георгиев, М. Масонството в България: проникване, организация, развитие и роля до средата на ХХ в. С., Наука и изкуство, 1986. 270; Недков, Д. Масоните се върнаха в България. Мириам, 2005). Неговото име фигурира в „Пълен списък на българските масони” (до 1937 г.) в сп. Светлина, бр. 1 (1997) 30-3.

[3] „Васил Зяпков за масонството”, б.д. (АКРДОПБГДСРСБНА, ІІ сл. д. а.е. 2276, т. ІІІ, л. 143-6).

[4] Вж. Куличев, Хр. (ред.). Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. С., Изд. „Българско библейско дружество”, 1994, 274. Вж. също така обширните автобиографични справки на Зяпков в архивите на следствието преди „пасторския процес”, например: „Протокол за разпит (7 ноември 1948 г.) (АКРДОПБГДСРСБНА, ІІ сл. д. а.е. 2276, т. I, л. 149-58).

[5] Вж. Писмо на ОЕЦ от 19.V.1944 г. до Министерството на външните работи и изповеданията (ЦДА, ф. 165, оп. 1, а.е. 24).

[6] Куличев, Хр. Цит. съч., 274-5.

[7] „Протокол за разпит на Янко Иванов (11.VIII.1948)” (АКРДОПБГДСРСБНА ІІ сл. д. а.е. 2276, т. IV, л. 130).

[8] „Протокол за разпит на Никола Михайлов Наумов” (19.ХI.1948)” (АКРДОПБГДСРСБНА ІІ сл. д. а.е. 2276, т. Х, л. 108).

[9] Пак там; срв. л. 209.