Християнинът и Другият

На Мария Кожухарова

Става дума за Християнина и Другия у нас. И за това кой от двамата в крайна сметка ще надделее.

Този друг носи различни имена: например за бл. Йероним, преводача на Библията на латински, Другият се е казвал Философ. Още малко и този Друг е щял да се наложи над Християнина у Йероним, но Бог му помага да разбере опасността и да я избегне. При мой отдавнашен познайник, който кара своите клиенти да го чакат дълги и мъчителни дни, без да им се обади и да им даде яснота кога предполага, че ще може да изпълни поетия към тях строителен ангажимент, името на Другия е Майстор. Имам предвид Майстор с български манталитет, който смята, че трябва да бъде гонен и ухажван от клиентите си (надявам се Бог и на него да покаже опасността, която го грози). При мен и мнозина мои събратя по перо със сигурност е живо изкушението Поетът да избута в един или друг момент Християнина в ъгъла. Да го загърби или омаловажи. 

Какво мога да направя, за да не допусна това да се случи, освен да се моля? Разковничето се намира в Евангелието от Иоан: Християнинът у мен трябва да расте, а Другият да се смалява (вж. Иоан 3:30). Другият трябва да си научи мястото и винаги да си го знае.

Това означава, в крайна сметка, за Християнина да е запазена „главната” буква (не толкова главна, колкото за самия Бог, и все пак главна), а Другият да се задоволи с малката: философ, майстор, поет. Малката буква не е незначителна, просто е малка в сравнение с голямата. Повечето думи в едно изречение са малки, но какво би било то или пък по-пространен текст без главните букви? Главните букви дават началото, а малките ги следват, главните букви започват „танца”, а малките се залавят за тях, главните букви бележат „обертоновете” на мелодията, която гради смисленото и издържано писане. С тях могат да си съперничат само смирените като Христос точки, които го завършват.

06.08.2018, Преображение Господне

(…)