Първата голяма монографична изложба на Питер Брьогел Стария, един от най-значимите нидерландски художници на XVI век, е подредена до 19 януари 2019 г. в Художествено-историческия музей във Виена. Посветена е на 450-годишнината от смъртта на художника. Неслучайно е наречена Once in a lifetime. Картини, рисунки и графики от цял свят – 90 на брой, собственост на частни колекции и музеи, които са сред най-скъпите и крехки съкровища на човечеството, са събрани във Виена. Повечето големи произведения никога не са били отдавани под наем.

Около 40 картини на нидерландския художник са приети от експертите за безспорни, във Виена са показани 27 от тях. Самият Художествено-исторически музей притежава 12 картини – най-голямата в света колекция на Брьогел.

Питер Брьогел (1525/30–1569) е известен като обновител на пейзажната и жанровата живопис. Още приживе се радва на голямо признание и високи цени. Малко се знае за живота му – предполага се, че е роден между 1526 и 1530 г., за мястото се спори – Бреда или село, наречено Брьогел. Учил при антверпенския придворен художник Питер Кок ван Елст. През 1551 г. е приет в гилдията на живописците в Антверпен. Знае се за едно негово пътуване до Италия. След завръщането си през 1554 г. се посвещава за известно време на графичното изкуство. През 1563 г. той се жени за дъщерята на своя учител и се мести в Брюксел. Тъщата на Брьогел, Майкен Ферхулст, също е уважавана художничка предимно на миниатюри. Двамата синове на починалия преди 40-ата си година художник продължават семейната професия.

Питер Брьогел Стария изобразява човешкия театър, сцени с безчет фигури – малки и големи, много от тях – селяни, вписани в своя бит, смешни, гротескови, понякога дори страховити. Най-често не общуват помежду си, всеки е потънал в своето занимание и сякаш не забелязва другия до себе си. Най-важната сред гъмжилото от случки, които се разиграват пред погледа, тази, която понякога дава и заглавието, е представена като сравнително незначителна. Композициите въвличат директно наблюдателя, карат го да усеща материалността на обектите, да „пътешества с очите си“ сред хорски множества, снежни хълмове, заливи, пристанища, пълни с плавателни съдове, строежи и машини.  

И все пак един общ ритъм подчинява всичко в картините на Брьогел и го издига до космически мащаби. Твърди се, че сигурно е изпитвал влияние от Йеронимус Бош, своя предшественик, но по всичко личи, че Брьогел е по-реалистичен и надарен с по-силно чувство за хумор.

Значимо място в творчеството му заемат религиозните произведения. Изложбата във Виена представя най-голямата му по формат картина „Носенето на кръста” (1564) – без рамка и двустранно. Новозаветният сюжет се разиграва сред нидерландски пейзаж, за което свидетелства една мелница, кацнала на високото. Водещите образи тук, както и в „Преброяване във Витлеем” (1566), са напълно интегрирани сред човешкото множество. Сякаш усещаме вятъра, който сваля шапките от главите, конете, които се надигат в уплах, растящото неспокойство сред човеците. В далечината – издигнатите кръстове, а болката на свлеклия се на земята Христос, който наистина е в центъра на композицията, сякаш се слива с този театър на всекидневието. Както изследователите на Брьогел отдавна са забелязали, той разказва в сегашно време, пренася историята в настоящето на сетивния опит.

Във Виена е показана и прочутата картина „Триумфът на смъртта” от Музея Прадо в Мадрид, заедно с току-що реставрираната „Безумната Грит” от Музея „Майер ван ден Берг“ в Антверпен, която сякаш се явява негово продължение. Апокалиптичните мотиви в „Триумфът на смъртта” преливат в безапелационна критика на обществото: горящи градове, подгонени от армията на смъртта кардинали, крале, търговци и войници, мъже и жени. Но дори и сред жътвата на смъртта има място за хумор – показва го втората картина – Безумната Грит крачи с великански стъпки под червеното небе през горящото село, въоръжена е с меч, кама и тиган.

Сред акцентите в изложбата са още: картината „Сенокос”, която идва от Прага, „Неаполското пристанище” – от „Дория Памфили” в Рим, „Две маймуни” от Държавните музеи в Берлин, „Ловци в снега” (при сегашния анализ се установява, че в картината са правени промени), „Селска сватба”, „Детски игри”, „Построяването на Вавилонската кула” – в два варианта – от Музея „Бойманс ван Бойнинген“ в Ротердам и от Виена. Благодарение на тази изложба могат да се видят в непосредствена близост и да се сравнят творби, които са разделени от векове.

Подробно са представени и технологичните проучвания – рентгенови и инфрачервени снимки, анализи на пигментите, 3D снимки – предхождали изложбата, чрез които специалистите се опитват да надникват в творческия процес на художника. А пътуване из космоса на Питер Брьогел могат да си позволят и тези, които нямат възможност да посетят виенския музей – изложбата има вълнуваща страница в интернет – bruegel2018.at.