РОБЪРТ ФРАНСИС ТАФТ
На 2 ноември в гр. Уестън, щата Масачузетс, на 86-годишна възраст почина световноизвестният литургист архимандрит Робърт Тафт. В желанието си да отдадем заслужена почит на големия учен и приятел на Православната църква, ви представяме кратък текст за личността и творчеството на отеца, както и откъси от няколко негови публикации и интервюта, които той дава през годините за различни медии.
Християнство и култура
Робърт Франсис Тафт се ражда на 9 януари 1932 г. в гр. Провидънс, щата Род Айлънд, в дълбоко религиозно и заможно семейство. Предците на Р. Тафт идват в Америка още с втората преселническа протестантска вълна през XVII в. Родът Тафт дава на САЩ редица видни обществено-политически и религиозни дейци. От него произхождат множество известни юристи, сенаторът Робърт Алфонсо Тафт (1889–1953), както и 27-ият президент на страната Уилям Хауърд Тафт (1857–1930). Дядото на Р. Тафт по бащина линия при женитбата си приема римокатолицизма, така че бъдещият виден изследовател се възпитава в католическо семейство. Майката на Р. Тафт Катрин Макграт е учителка, дъщеря на преселници от Ирландия. Баща му Джеймс Тафт е завършил католически колеж и независимо че не скрива своите антиклерикални възгледи, остава за цял живот практикуващ вярата си римокатолик. Джеймс Тафт бил възхитен от дейността и поведението на йезуитите и често повтарял, че ще се радва един ден някой от синовете му да постъпи в Обществото на Иисус (Йезуитския орден). В неделните и празнични дни цялото семейство Тафт задължително присъства на римокатолическата меса.
Младият Робърт Тафт постъпва първо в частното общообразователно училище – Академия „Ла Сал” (LaSalle) в Провидънс, която се обгрижва от римокатолическия монашески орден Братя на християнските училища (Frères des écoles chrétiennes). След успешното си завършване на 14 август 1949 г. постъпва в новициата (става послушник) на Обществото на Иисус за провинция Нова Англия в град Шадоубрук, Масачузетс. Един от преподавателите в колежа съобщава на послушниците новината, че от Шанхай в Ню Йорк е пристигнала общността на т.нар. „Руски йезуити”, начело с о. Фредерик Уилкоком. Преди това тази група йезуити е обгрижвала интернат за руски емигранти в Шанхай, но след революцията 1949 г. е принудена да напусне Китай. Тези йезуити основават във Фордамския университет в Ню Йорк руски център, който наричат на името на Владимир Соловьов. По-късно центърът ще бъде преименуван и посветен на папа Йоан XXIII. Робърт Тафт проявява нескрит интерес към византийското богослужение и под ръководството на сътрудници от центъра започва да изучава руски език, философия и история. Особено е впечатлен и привлечен от романите на Ф. Достоевски, на Лев Толстой и съчиненията на Владимир Соловьов. През тези години той за първи път научава за Византийския изток, за християнството в Русия и на Балканите. По-късно в едно свое интервю ще каже по този повод: „Това беше любов от пръв поглед, по-точно, от първото четене“. Това влюбване в Изтока ще го съпътства цял живот и ще се превърне в негова втора същност. Неслучайно в същото интервю признава, че е станал истински (quintessential) славянофил. В колежа „Уестън” Тафт също преминава курс по руски език и написва магистърска работа върху светогледа на Владимир Соловьов. След това преминава и курс по история на Русия в Бостънския колеж. (…)