Изложение на палеографския опис и съдържание

На кодекса на патриаршеските актове от историческия и

Палеографски архив на образователния институт на

Националната банка № 22

Въведение

…………………………………………………………………………………….

Между останалите ръкописни кодекси, които притежава Историческият и палеографски архив (ΙΠΑ) на Образователния институт на Националната банка (ΜΙΕΤ) се намира и кодекс под номер 22, който съдържа копия от подбрани актове на Вселенската патриаршия от XVII и XVIII в.

……………………………………………………………….................................

Кодексът съдържа всичко 268 акта, най-вече патриаршески и юридически, както и някои кратки глави с богословско естество. Налични са актове на назовани изрично и на анонимни вселенски патриарси, които се отнасят до разнообразни теми, свързани с администрацията на Патриаршията, като предоставяне на ставропигиално достойнство на манастири, съборни решения за хиротонии на архиереи и за низвержения, както и всякакви други казуси с юридически характер. Първите пет листа, които не са номерирани, съдържат таблица със съдържание по тематичен азбучен ред.

Сбито са предадени актове на Вселенските патриарси:

Митрофан 3-ти (Μητροφάνους Γ’ 1567)

Неофит 2-ри (Νεοφύτου Β’ 1611)

Паисий 1-ви (Παϊσίου Α’ 1654)

Йоаникий 2-ри (Ἰωαννικίου Β’ 1655)

Партений 4-ти (Παρθενίου Δ’ 1667–1684, второ и пето патриаршество[1])

Герасим 2-ри (Γερασίμου Β’ 1673)

Йаков (Ἰακώβου 1681–1688, първо, второ и трето патриаршество)

Калиник 2-ри (Καλλινίκου Β’ 1688–1702)

Дионисий 4-ти (Διονυσίου Δ’ 1682–1695 γ’, четвърто и пето патриаршество)

Неофит 4-ти (Νεοφύτου Δ’, без хронология)

Гавриил 3-ти (Γαβριὴλ Γ’ 1703–1704)

Киприан 1-ви (Κυπριανοῦ Α’1708–1713, първо и второ патриаршество)

Атанасий 5-и (Ἀθανασίου Ε’ 1710)

Кирил 4-ти (Κυρίλλου Δ’ 1711–1712)

Йеремия 3-ти (Ἱερεμίου Γ’ 1719)

Паисий 2-ри (Παϊσίου Β’ 1732)

Също 90 други акта на патриарси с неизяснена самоличност. Също съдържа разрешения на юридически казуси от времето между 1662 г. и 1731 г.

……………………………………………………………………………………

Констатации

1. Кодексът с патриаршески съчинения от Архива (ΙΠΑ) на Института (ΜΙΕΤ) е автентичен и оригинален продукт на един секретар и сътрудниците му при Вселенската патриаршия.
2. Споменатата хронология 1784 г. и 1785 г. в последния лист, който не е номериран, е непосредствено свързана с шрифта на кодекса, така че може да се определи с голяма вероятност между годините 1732 и 1784; по всяка вероятност някъде около 1750 г., за което говори и добре различимият преобладаващ воден знак на хартията.
3. Много от съдържащите се в кодекса актове подписалият[2] е идентифицирал и открил или в съответните кодекси със сбирки на патриаршески писма (като кодекс 3 от архива на Вселенската патриаршия, кодекс Критиу[3], кодекс 315 от Александрийската патриаршия), или в публикации на М. Гедеон, Калиникос Деликарис и др.
4. Споменаваните ктиторски бележки, които представят Вселенския патриарх Агатангел като ктитор на кодекса, дават допълнителна сила на констатацията, че той е автентичен; че произхожда и е ползван в патриаршеската канцелария. Константин Георгиадис (установих и друга аналогична ктиторска бележка в ръкопис от сбирката на музея Бенаки) твърде вероятно има семейна връзка с патриарх Агатангел. Това обаче е тема за по-нататъшно изследване.
5. Следователно няма никакво съмнение относно автентичността както на самия кодекс, така и на съдържащите се в него текстове. (...)

[1] В онази епоха патриарсите са мандатни и някои патриарси са избирани по няколко пъти, но след като пропуснат най-малко един, тъй като са нямали право на поредни мандати, за да не се срастват с властта. Б. пр.

[2] Т.е. проф. Агамемнон Целикас, който е изготвил въведението и разписването на документа от кодекса. Б. пр.

[3] На Николаос Караджас. Б. пр.