КРУМ ДАМЯНОВ – ФОРМИ И ВНУШЕНИЯ

В изложбата си „Скулптура“ в атриума на Националната галерия Крум Дамянов представя три композиции: „Матей 27:24“, „Триединство“ и „Свети Седмочисленици“, както и две статуарни групи – „Скорпиони – 1“ и „Скорпиони – 2“. Изложбата може да бъде видяна до 17 март.

 

Крум Дамянов – създателят на пластики и форми, притегателни с онова, което не е очевидно, с това, за което логосът не стига. Крум Дамянов – скулптор с разпознаваем личен стил и установена позиция. Неговите произведения подчиняват формата и пространството извън границите на общоприетите художествени похвати, а авторът им търси цялостната завършеност чрез способа на противоречието. 

Макар и различни по своя характер, всички негови творби[1] носят една обща черта, а именно способността на Крум Дамянов да разрушава традиционните иконографски модели, а с парчетата да създава нови, при които всеки детайл е осмислен и придава завършеност на работата. Ето защо произведенията му са различни от всеки ъгъл и с всеки поглед зрителят ги преоткрива отново и отново. Може би за това е „виновна“ овладяната до съвършенство игра със светлината. Тя – проникваща през ажурния декоративен мотив, елемент, съпътстващ всяко едно от представените произведения, води до избухването в един или поглъщането на друг елемент от скулптурата, носейки усещането за динамика. И именно там, в сянката, са прикрити и опозициите тъмно–светло, топло–студено, видимо–невидимо. Освободени, те изострят сетивата ни за онази естетическа възприемчивост, която авторът е подчинил в материята. Чувство, особено осезаемо при борбата между скорпионите („Скорпиони“). Те са толкова имагинерни, че засилват възприятията, подчертават напрежението и очакването за унищожение и победа. Така пътят от натурализма към абстрактното е път през овладяно и опитомено пространство – дълъг и понякога самотен, но никога скучен.

При Крум Дамянов преходът между стиловете никога не е плавен. Той се случва рязко, като счупване. Цялото е разрушено и предадено на публиката. Авторът използва стиловете като пастиши, подрежда ги според намеренията си и „счупването“ допринася за неговия модернистичен изказ и за характерния му почерк. В последния няма единство, а тревожно прекъсване, драматично очакване, нагнетяване, бурно вътрешно развитие. Стиловете не преливат един в друг, а са само един до друг, съпоставени и рязко смесващи се.

Особено осезаемо това се долавя в присъствието на композицията „Св. Седмочисленици“. Воините на словото носят в себе си духа на лапидарност и достолепие, съчетавайки в себе си различни стилове и похвати. Първият е „неовизантийски“ стил, който може да бъде видян в позите и атрибутите, повтарящи иконографските схеми, познати още от времето на Средновековието. Но този традиционализъм е преодолян от втория похват. Това е модернистичният изказ на скулптора, изразен в като че ли недовършените ръце и тяхната фактура, както и в отделни части на дрехите и свитъците. Той е изразен и в геометричната определеност на драпериите, в резониращия контраст на детайлите и техния маниер. Това са силни, агресивни акорди, които допринасят за мащаба на художествения изказ и за същността на скулптурната композиция. Друг похват е не-скулптурният, плоскостният, ажурно-металният. Библията тук не е украсеното със скъпоценни камъни и злато сакрално Писание, а остро като меч, изсечено във всеки детайл, създаващо алегория с най-силното оръжие и едновременно с това броня срещу враговете. И не на последно място са лицата. Те са много одухотворени, дори в отделни случаи като че ли в транс, но винаги благородни и със съзнанието за святото дело.

Композицията „Св. Седмочисленици“ трябва да се разглежда и като групов портрет, и като отделна фигура, както и всяка фигура в отделните й части. Това е принципът на симфонията, изсвирена от отделните групи музиканти, от всеки изпълнител поотделно и от пръстите и инструмента. Диригентът е акад. Крум Дамянов. Въпреки че формално те си приличат, това са воини на една малка армия, всеки аргументиран до крайност и суров като излъчване – като мъченик, като боец от Средновековието, с византийски, но и с готически елементи чак до модернистична духовност. При изображенията има много деформации и много контрасти, включително с играта на светлината и мрака, които създават това впечатление. (…)

 

 

[1] Произведенията в изложбата „Скулптура“ са изработени от патиниран месинг и алуминий. Композицията „Матей 27:24“ е участвала в изложбата „Пазителите“ в палацо Misericordia di Venezia, Венеция. Останалите произведения са нови и именно в тази изложба се показват за първи път пред българската публика.