НЯКОИ РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ПРАВАТА НА ВСЕЛЕНСКИЯ ПРЕСТОЛ И АНТИКОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ПОЛЕМИКА

Честно казано, в самото начало идеята за тази статия беше съвършено друга – исках да напиша нещо примирително, да разкажа за източниците на проблемите и да покажа възможните пътища за разрешаване на съществуващата криза между Московския патриархат и неговата църква майка, Вселенския патриархат.

Само че, четейки написаните в последно време статии и виждайки как някои, така да се каже, не съвсем честни и вежливи изказвания се повтарят непрестанно, аз все пак реших да отложа първоначално планираното и написах статията в такъв дух, в какъвто най-малко ми се искаше да я видя.

Предвид ограниченото време не засегнах всички въпроси, на които ми се искаше да отговоря. Едновременно с това се стараех да проверявам многократно цялата информация за статията по различни източници, за да не се окаже, че публикувам нечия сплетня или откровена неистина. По този начин още на стадий редакция известна част от текста беше зачеркната – или защото беше налице само в един източник, или защото й беше намерено опровержение.

Заедно със статията публикувам до известна степен забравената и досега непреиздавана статия на Антон Карташов „Практиката на апелационното право на Константинополските патриарси“. Възползвайки се от този случай, иска ми се да изразя огромна благодарност на Антон Серафимович, който внимателно адаптира текста по правилата на съвременната ортография.

Необходимо е да се отбележи, че едностранното решение на Минския синод на Руската православна църква (РПЦ) да прекъсне евхаристийно общение с Вселенския патриарх (ВП) предизвика вълна от негодувание и критика, на първо място, сред членовете на самия Московски патриархат (МП) и особено сред тези свещеници и миряни, за които ежегодните поклоннически пътувания на Атон, в гръцките манастири, на Светата земя (пък и въобще пътешествията по светите места на другите поместни църкви) са станали вече дългогодишна традиция. С това решение съслужението и причастието става за тях официално затруднително – или поради принадлежност на мястото към Константинополския патриархат (КП), или във връзка със съслужението с духовници на последния.

Вече не е тайна, че в много от енориите в чужбина четенето на документите за забраната за причастие в храмовете на Вселенския патриархат беше посрещнато с възгласи на недоволство – несъгласието си вярващите изразиха и пред свещениците, и пред епископите. Някои клирици (дори в Русия) намериха за излишно да отегчават миряните с политика и просто не прочетоха изпратения документ.

Спецификата на православието на Запад е такава, че мнозина вярващи (а често и свещеници) не живеят по юрисдикционния принцип, но се молят в онези храмове и манастири, които са им близки по дух или пък чисто географски.[1]

Преди Минския синод някои енории на КП имаха възможност да подкрепят материално възрастните свещеници от Московския патриархат, които живеят в близост, а последните, на свой ред, можеха в някои дни да заменят предстоятелите или да помагат на службата – тази забрана ще удари преди всичко по тях.

За хората, привикнали към подобно междуправославно братство, за онези, които обичат да ходят на престолните празници, на ръкоположенията и имените дни в различните храмове, без да обръщат внимание на тяхната юрисдикция – опитът на Москва да им постави граници и да им нарежда къде могат и къде не могат да се причастяват предизвика невероятно удивление.

Във връзка с това не е никак не е учудващо, че забраните за съслужение и причастие се нарушават периодически[2], също както никого не учудват писмата, адресирани до „Чистый переулок“[3] от енориашите, чиито семейства – винаги верни на Московския патриархат – сега са възмутени от решенията на Минския синод.

Не по-малко удивление предизвика и информационната война, която начена в най-пошъл вид, при това също едностранно. (…)

 

[1] Иеромонах Алексий Милютин: Когда мы перестанем шантажировать Телом и Кровью Христа? — https://ahilla.ru/ieromonah-aleksij-milyutin-kogda-my-perestanem-shantazhirovat-telom-i-krovyu-hrista/

[2] Facebook страницата на дякон Александр Занемонец –https://www.facebook.com/zanemonets/posts/10156968455658729; Клириците на МП и КнП съслужиха на Конгреса на Западноевропейското братство – https://ahilla.ru/kliriki-mp-i-knp-sosluzhili-na-kongresse-zapadno-evropejskogo-bratstva/?fbclid=IwAR1rnpbD00DWH3-wgqsJSpSV7jDHhcLUOPIViqElCJ96ry1lROW4rL0YA9w

[3] Адресът на Московската патриаршия. – Б. пр.