ДА ПОКАЖЕМ ХРИСТИЯНСКО ТЪРПЕНИЕ И ЛЮБОВ, А НЕ ВОЙНСТВАЩ РАДИКАЛИЗЪМ

Ваше Високопреосвещенство, посещението на папа Франциск в България събуди много спорове, дори обвинения към него. Това ви накара в края на визитата да направите изявление, в което посочихте, че целта му не е била „да направи българите католици“, и се обявихте срещу неговата „виртуална демонизация“. Как според вас православните българи трябва да гледаме на папата? Къде се намира Католическата църква в скàлата на близост до православието? Кои лични качества на Хорхе Берголио му помагат в служението като папа Франциск?

По отношение на казуса католици – православни трябва да припомним, че след великата схизма от 1054 г. (случила се след многогодишни полемики и противоборство между Изтока и Запада) Константинопол и Рим задълбочават взаимното си отчуждение, а през следващите векове Католическата църква предприема различни осъвременявания на своята евхаристийна практика и църковен порядък, чрез които се отдалечава все повече от основните разпоредби на Вселенските събори. Все пак обаче Западната и Източната църква остават най-близки сестри в Христовото учение, като през вековете продължават да зачитат своята апостолска приемственост, въпреки т.нар. „замразена благодат” на католицизма.

Що се отнася до папа Франциск, както е известно на всички хора, които следят църковната публицистика, прави впечатление че той е един изключително скромен и отдаден на служението си човек, който поставя на преден план преди всичко себеотдадеността към ближните и мисията на Църквата да бъде посредник към Бога. Смятам, че този факт е един прецедент от гледна точка на предшествениците на Франциск, които са приемали своето положение в прекия смисъл на понтифекс максимус, пред мисията на посветен духовен пастир, какъвто сегашният папа се стреми да бъде. Известно е, че в служението си като свещеник и епископ Хорхе Берголио е бил отдаден предимно на бедните и нуждаещите се хора, стараейки се да е техен помощник и утешител, каквато всъщност трябва да е и мисията на добрия пастир, „който полага душата си за овците”. Папа Франциск посети България с ясното съзнание, че идва в една традиционно православна страна, като според мен основната му цел беше да покаже преди всичко на своите епископи и малобройно паство от католици, че те не са игнорирани от Ватикана, макар и далеч от нея. (…)