Противоречията, свързани с автокефалната независимост от Москва на Украинската църква, избиха навън. Деветдесетгодишният почетен патриарх Филарет (Денисенко) на практика обяви война на четиридесетгодишния официален предстоятел митрополит Епифаний (Думенко). И това е свързано с победата на Владимир Зеленски на президентските избори.

Процесът на предоставяне на „непризнатите“ Украински православни църкви на „канонична автокефалия“ от страна на Константинополската патриаршия през миналата година беше много динамичен. Започвайки през април с посещението на Петро Порошенко в Истанбул при патриарх Вартоломей, той завърши на 15 декември с обединителен събор в киевската църква „Св. София“, провел се под председателството на екзарх Емануил ‒ личния представител на Вартоломей. В резултат на това Московската патриаршия прекъсна каноничното общение с Константинопол, което обаче не попречи на Вселенската патриаршия да връчи в Истанбул Томоса за автокефалия на новоизбрания предстоятел на Православната църква на Украйна (ПЦУ) Епифаний. За изминалите четири месеца в новата Църква преминаха около 500 енории на Московската патриаршия в Украйна. Въпреки това Църквата на Московската патриаршия (УПЦ МП) остава най-голямата в Украйна ‒ с 13 000 енории срещу 7000 на ПЦУ.

Динамиката на процесите, особено в църковната политика, се отразява лошо на тяхната устойчивост. Архитектурата на ПЦУ от самото начало беше нестабилна. Основното слабо звено в тази конструкция е статусът на патриарх Филарет, който след шумното си напускане на РПЦ фактически създава през 90-те години Киевската патриаршия. Тъй като Константинопол категорично не се съгласяваше „каноничната автокефалия“ да бъде оглавена от предизвикалия разкол в РПЦ и предадения от нея на анатема Филарет, на президента Петро Порошенко му струваше немалко усилия да уговори опърничавия старец да направи компромис. Филарет се съгласи формален предстоятел на ПЦУ („за външните“) да стане неговият довереник митрополит Епифаний, който носеше в Киевската патриаршия титлата патриаршески наместник, но реалната власт в Църквата да запази патриархът.

Само че младият екип на Епифаний доста бързо започна реално да контролира църковната власт и дори се опита още на първото заседание на Синода на ПЦУ на 5 февруари да изпрати Филарет на покой. Наложи се отново да се намесва Петро Порошенко, който награди почетния патриарх със званието герой на Украйна и убеди младите да не притискат повече престарелия духовник. В ПЦУ се установи крехко равновесие, което не устройваше и двете страни. Президентските избори ускориха развитието на събитията.

Загубата на Порошенко – „бащата на каноничната автокефалия“ – беше възприета от Филарет като сигнал за атака. На 14 май той покани в Киев най-преданите си (както му се струваше) епископи, а на 15 май свика пресконференция, на която огласи всичките си претенции към Епифаний и Порошенко, а също така представи и своята „пътна карта“. Необходимо ли е да се казва, че в Москва събитията са следени със затаен дъх, тъй като от бъдещето на Украинската църква зависи и статусът на самата РПЦ, и съдбата на световното православие. (…)