В продължение на около 35 години в България живее и твори един от най-добрите представители на старинната иконописна техника през втората половина на ХХ век – Николай Шелехов. Творенията му са толкова ценени, че той получава поръчки от много клиенти и от Европа, и от Америка, особено след като през 1967 г. напуска България. Едва ли има друг иконограф, творил в нашата страна, който да е получил такова международно признание. Но все още липсва систематично изследване на неговия живот и дело (напоследък проучвания в тази насока прави Лиана Гълъбова[1]) . Настоящата статия се опитва да направи по-пълен преглед на неговата биография, като се надява по този начин да събуди интереса към личността на този забележителен иконописец, включително и като се съберат нови материали и свидетелства^[2]. В нея са използвани основно документи от личния архив на Шелехов, както и статии (най-вече на немски медии) или книги, в които той е споменат, а също така и сведения от интернет (основно за негови творения в България).

Детство във Варшава и емиграция в България

На 16 април 1912 г., когато целият свят е разтърсен от новината за потъването на „Титаник”, във Варшава втората жена на Миколай Шелехов ражда син Георгий. Миколай Шелехов е много богат руски търговец, заселил се в Полша, за да може по-добре да организира своя износ на хайвер и на рибни деликатеси за Западна Европа. Продуктите му са много търсени и той дори получава удостоверение, че е дворцов снабдител за Хабсбургите. Той произхожда от рода Шелехови, чието имение от векове се намира в гр. Рилск. Най-видният представител на този род е Григорий Шелехов (1747–1795), чиито заслуги за руската колонизация на Аляска са толкова високо оценени от неговите съвременници, че от тогава до сега той е наричан „руският Колумб“, следвайки гравираните на надгробната му плоча стихове на Гаврил Державин, най-известния руски поет преди Пушкин: „Колумб здесь росский погребен: Преплыл моря, открыл страны безвестны“.

На Миколай Шелехов се удава бързо да натрупа богатство и да построи във Варшава две големи къщи, които днес се числят към градските забележителности заради своята архитектура. Така пред новородения Георгий се очертава живот в охолство и комфорт. Но още през 1915 г. събитията през Първата световна война карат семейството да се пресели в Москва, където притежава къща близо до Кремъл. Там баща му става една от първите жертви на безредиците около Февруарската революция и почива на 5 март вследствие на инцидент с революционно настроена тълпа. След октомври 1917 г. семейството се надява да намери спокойствие в имението си в Рилск, но и тук Шелехови са спасени от слугите си в последния миг от нахлулата революционна тълпа. След тези безредици овдовялата му майка се омъжва за офицера Фон Даненберг и съумява да се върне със семейството си във Варшава, откъдето тя е родом^[3]. Тук младият Георгий се учи в руска гимназия и има дълбоко религиозно преживяване, когато по време на игра открива в подземието на къщата книга със жития на светци. Твърдо решен да стане монах, той се опитва да постъпи в манастир в Полша, но му казват, че е прекалено млад. Вследствие на това той решава да замине за България, за да следва там богословие. Не е известно как точно стига до това решение. Десетилетия по-късно в интервю пред радио „Инсбрук“ той твърди, че по това време Богословският факултет на Софийския университет е бил един от най-добрите и затова го е предпочел пред факултета на Варшавския университет. Това твърдение донякъде е изненадващо, защото Софийският факултет няма и десетгодишна история, а и голяма част от преподавателите принадлежат към Българската църква, която по това време е в схизма с останалите православни църкви. Безспорно за него от голямо значение е и фактът, че в него работят немалко бележити руски преподаватели. Но от друга страна, по това време управлението на Руската задгранична църква е в Сърбия, където са се събрали редица емигрирали руски духовници и богослови и където той също е могъл да учи православно богословие.

В България той пристига през 1932 г. и същата година се записва за студент^[4] и установява контакт с еп. Серафим Богучарски, който ще окаже голямо влияние върху неговото развитие. Още на 19 ноември 1933 г. епископът го постригва за монах, а през 1936 г. го назначава за домакин в своя дом. Очевидно младият монах има доверието на владиката. Той слуша и записва внимателно духовните му наставления. Тези записки са запазени и публикувани в обработена редакция на монахиня Касиния (Везенкова) издадени първо в интернет, а след това включени в книга с поучения на архип. Серафим през 2016 г.^[5] От тях става ясно, че Шелехов се е отнасял с голяма сериозност към духовната си подготовка в битието си на монах.

Въпреки че според запазените свидетелства оценките от следването му са били добри, той не завършва висшето си образование. Не са известни причините за прекъсването. Може да се спекулира, че това е сторено по волята на Серафим: било защото се е нуждаел от него в администрацията си, било защото владиката е изпитвал недоверие към факултета. (…)

[1] Николай Шелехов (1912–1981) – светило на православната иконопис на Балканите. В: Балканистичен форум, 2/2017, 236-252.

^[2] Авторът би бил много признателен, ако получи такива на имейл vladislav_atanassov@yahoo.de

^[3] Родена като Мария Градецка, вероятно от полски произход, първоначално тя е секретарка на Миколай Шелехов и след това негова втора съпруга.

^[4] Студентско удостоверение на СУ „Св. Климент Охридски” от 24.9.1938.

^[5] Житие и поучения на светител Серафим, Софийски чудотворец, София, 2016.